13 ответов в этой теме

[Bratilov]

Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись славяне по земле и прозвались именами своими от мест, на которых сели. Так одни, придя, сели на реке именем Морава и прозвались морава, а другие назвались чехи. А вот еще те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, и поселились среди них, и притесняли их, то славяне эти пришли и сели на Висле и прозвались ляхами, а от тех ляхов пошли поляки, другие ляхи - лутичи, иные - мазовшане, иные - поморяне.

Когда же славянский народ, как мы говорили, жил на Дунае, пришли от скифов, то есть от хазар, так называемые болгары, и сели по Дунаю, и были поселенцами на земле славян

В год 6366 (858). Царь Михаил отправился с воинами на болгар по берегу и морем. Болгары же, увидев, что не смогли противостоять им, попросили крестить их и обещали покориться грекам. Царь же крестил князя их и всех бояр и заключил мир с болгарами.

В год 6377 (869). Крещена была вся земля Болгарская.

В год 6406 (898). Для них ведь, моравов, первых созданы буквы, названные славянской грамотой; эта же грамота и у русских, и у болгар дунайских. ...Константин же вернулся назад и отправился учить болгарский народ, а Мефодий остался в Моравии.

В год 6410 (902). Леон-царь нанял угров против болгар. Угры же, напав, попленили всю землю Болгарскую. Симеон же, узнав об этом, пошел на угров, а угры двинулись против него и победили болгар, так что Симеон едва убежал в Доростол.

В год 6422 (914). Пошел Игорь на древлян и, победив их, возложил на них дань больше Олеговой. В тот же год пришел Симеон Болгарский на Царьград и, заключив мир, вернулся восвояси.

В год 6423 (915). Пришли впервые печенеги на Русскую землю и, заключив мир с Игорем, пошли к Дунаю. В те же времена пришел Симеон, попленяя Фракию; греки же послали за печенегами. Когда же печенеги пришли и собрались уже выступить на Симеона, греческие воеводы рассорились. Печенеги, увидев, что они сами между собою ссорятся, ушли восвояси, а болгары сразились с греками, и перебиты были греки. Симеон же захватил город Адрианов, который первоначально назывался городом Ореста - сына Агамемнона: ибо Орест когда-то купался в трех реках и избавился тут от своей болезни - оттого и назвал город своим именем. Впоследствии же его обновил цезарь Адриан и назвал в свое имя Адрианом, мы же зовем его Адрианом-градом.

В год 6437 (929). Пришел Симеон на Царьград, и попленил Фракию и Македонию, и подошел к Царьграду в великой силе и гордости, и сотворил мир с Романом-царем, и возвратился восвояси.

И год 6430 (942). Симеон ходил на хорватов, и победили его хорваты, и умер, оставив Петра, своего сына, князем над болгарами.

В год 6452 (944). Игорь же собрал воинов многих: варягов, русь, и полян, и словен, и кривичей, и тиверцев, - и нанял печенегов, и заложников у них взял, - и пошел на греков в ладьях и на конях, стремясь отомстить за себя. Услышав об этом, корсунцы послали к Роману со словами: "Вот идут русские, без числа кораблей их, покрыли море корабли". Также и болгары послали весть, говоря: "Идут русские и наняли себе печенегов". Услышав об этом, царь прислал к Игорю лучших бояр с мольбою, говоря: "Не ходи, но возьми дань, какую брал Олег, прибавлю и еще к той дани". Также и к печенегам послал паволоки и много золота. Игорь же, доидя до Дуная, созвал дружину, и стал с нею держать совет, и поведал ей речь цареву. Сказала же дружина Игорева: "Если так говорит царь, то чего нам еще нужно, - не бившись, взять золото, и серебро, и паволоки? Разве знает кто - кому одолеть: нам ли, им ли? Или с морем кто в союзе? Не по земле ведь ходим, но по глубине морской: всем общая смерть". Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.

В год 6475 (967). Пошел Святослав на Дунай на болгар. И бились обе стороны, и одолел Святослав болгар, и взял городов их 80 по Дунаю, и сел княжить там в Переяславце, беря дань с греков.

В год 6477 (969). Сказал Святослав матери своей и боярам своим: "Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае - ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли - золото, паволоки, вина, различные плоды, из Чехии и из Венгрии серебро и кони, из Руси же меха и воск, мед и рабы".

В год 6479 (971). Пришел Святослав в Переяславец, и затворились болгары в городе. И вышли болгары на битву со Святославом, и была сеча велика, и стали одолевать болгары. И сказал Святослав своим воинам: "Здесь нам и умереть; постоим же мужественно, братья и дружина!". И к вечеру одолел Святослав, и взял город приступом, и послал к грекам со словами: "Хочу идти на вас и взять столицу вашу, как и этот город". И сказали греки: "Невмоготу нам сопротивляться вам, так возьми с нас дань и на всю свою дружину и скажи, сколько вас, и дадим мы по числу дружинников твоих". Так говорили греки, обманывая русских, ибо греки лживы и до наших дней. И сказал им Святослав: "Нас двадцать тысяч", и прибавил десять тысяч: ибо было русских всего десять тысяч. И выставили греки против Святослава сто тысяч, и не дали дани. И пошел Святослав на греков, и вышли те против русских. Когда же русские увидели их - сильно испугались такого великого множества воинов, но сказал Святослав: "Нам некуда уже деться, хотим мы или не хотим - должны сражаться. Так не посрамим земли Русской, но ляжем здесь костьми, ибо мертвым не ведом позор. Если же побежим - позор нам будет. Так не побежим же, но станем крепко, а я поиду впереди вас: если моя голова ляжет, то о своих сами позаботьтесь". И ответили воины: "Где твоя голова ляжет, там и свои головы сложим". И исполчились русские, и была жестокая сеча, и одолел Святослав, а греки бежали. И пошел Святослав к столице, воюя и разбивая города, что стоят и доныне пусты. И созвал царь бояр своих в палату, и сказал им: "Что нам делать: не можем ведь ему сопротивляться?". И сказали ему бояре: "Пошли к нему дары; испытаем его: любит ли он золото или паволоки?". И послал к нему золото и паволоки с мудрым мужем, наказав ему: "Следи за его видом, и лицом, и мыслями". Он же, взяв дары, пришел к Святославу. И поведали Святославу, что пришли греки с поклоном, И сказал он: "Введите их сюда". Те вошли, и поклонились ему, и положили перед ним золото и паволоки. И сказал Святослав своим отрокам, смотря в сторону: "Спрячьте". Греки же вернулись к царю, и созвал царь бояр. Посланные же сказали: "Пришли-де мы к нему и поднесли дары, а он и не взглянул на них - приказал спрятать". И сказал один: "Испытай его еще раз: пошли ему оружие". Они же послушали его, и послали ему меч и другое оружие, и принесли ему. Он же взял и стал царя хвалить, выражая ему любовь и благодарность. Снова вернулись посланные к царю и поведали ему все, как было. И сказали бояре: "Лют будет муж этот, ибо богатством пренебрегает, а оружие берет. Соглашайся на дань". И послал к нему царь, говоря так: "Не ходи к столице, возьми дань, сколько хочешь", ибо немного не дошел он до Царьграда. И дали ему дань; он же брал и на убитых, говоря: "Возьмет-де за убитого род его". Взял же и даров много и возвратился в Переяславец со славою великою, Увидев же, что мало у него дружины, сказал себе: "Как бы не убили какой-нибудь хитростью и дружину мою, и меня". так как многие погибли в боях. И сказал: "Поиду на Русь, приведу еще дружины".

Ето нашел из I и II част.)

[Vognejar]

Bratilov

А есть какие то мифы про происхождения болгар?))

Я собираю такие мифы, о разных народах)))

Я слышал про Булгара... МОжет, ещё есть какие то?

[Bratilov]

Bratilov

А есть какие то мифы про происхождения болгар?))

Я собираю такие мифы, о разных народах)))

Я слышал про Булгара... МОжет, ещё есть какие то?

Современние мифьи - немало)) Начли с 19 века...
Иначе есть и средневековние апокрифьи. Они интересние. Позже дней дам ссьилки.
А в ПВЛ мне сделало впечатление сколько раз упоменати болгари - интересно, что до 970 г. После говорится уже о другие - ети на Волга.

[Bratilov]

Медното гумно на прабългарите
Иван Венедиков (Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995)
Митове на българската земя
Книга първа. Медното гумно



БЪЛГАРСКАТА ВЕРСИЯ. Със събитията около основаването на българската държава се занимава един апокриф от XI в. Той е известен под името „Видението на пророк Исай” или „Апокрифна българска летопис”. Една група от подобни апокрифи се занимават с времето, което ще предшества настъпването на Второто пришествие — обикната тема в религиозната литература от епохата на византийското владичество над България. Съставителят на апокрифа е постъпил както съставителите на други подобни апокрифи. Обикновено в тези съчинения се говори от името на някой пророк: Данаил, Самуил или Варух. В нашия апокриф това е пророк Исай. И както в другите апокрифи, пророкът е повикан на небето от Господ, който му показва небесата и същевременно му възлага една мисия — да съобщи на хората Неговата воля. Затова и апокрифът започва с думите: „Аз, пророк Исай, възлюбен в пророците от Бога, Господа наш, Иисуса Христа, доидох по Боже повеление да кажа онова, което ще стане в последните дни на човешкия род по цялата земя...”
Преселването на българите е първото събитие, което апокрифът описва на читателите и слушателите. То започва, след като пророк Исай е видял вече небесата. Ето неговото начало в глава II на апокрифа: „И след това чух друг глас, който ми казваше друго: „Исайе, възлюбени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха елини и римляни.” — Тогава аз, братя, по Божия повеля доидох на лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и ги преведох по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се наричаше Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки.”
Най-напред трябва да се спрем на посоките, които са вложени в устата на пророк Исай. Изходната точка на движението на българите е без съмнение областта около Азовско море. Това е горната страна на Рим. Оттук той трябва да поведе българите на запад. Като тръгва оттам, пророк Исай ги довежда до лявата страна на Рим. В български език лява страна е източната, а дясна — западната. Посоките се определят, като се стои с лице към юг. Пророк Исай определя и целта на движението. Той се отправя към византийския запад и тук заема лявата, т.е. източната страна на Рим. Така ние виждаме в устата на християнския пророк вложени термините, които прабългарите са донесли от своето източно отечество.
През XI в., когато е написан нашият апокриф, българите са един голям славянски народ. И затова съставителят на апокрифа, който желае да говори за българите от VII в., си служи със своя оригинална терминология. За да обясни на читателя, че той ще говори за тези именно българи, а не за славяните, той си служи със същия похват, с който доскоро и в ново време си служеха историците за прабългарите. Те ги определят като хунобългари или тюрко-българи. Затова и съставителят на апокрифа взема името на куманите, сродни с българите и добре познати в това време. Той си представя българите като един цял тюркски народ и затова ги нарича кумани, наречени българи. Следователно нашият апокриф говори в тази глава за преселването на прабългарите. Бог сам е пожелал това преселване. Затова Той изпраща пророк Исай на запад от най-горните страни на Рим. Той изпълва Божията повеля, отива на лявата страна на Рим и отделя прабългарите. Очевидно най-горните страни на Рим и лявата страна на Рим за апокрифа са едно и също.
Карвуния е бил град в Източна Добруджа, на Черно море, отъждествявай напоследък с Балчик. Българите тръгват от земите си при Азовско море и идват в Източна Добруджа. Това отговаря съвсем точно на описанието на Теофан и Никифор за преселването на българите. Ето текста на Теофан: „И те (българите), като ги преследвали (византийците) чак до Дунава, преминали го и дошли при тъй наречената Варна, близо до Одесос и до тамошната земя.” Варна по това време е областта, която се намирала на север от днешния град, тогава наричан още Одесос. Следователно апокрифната българска летопис и по този въпрос съвпада точно със сведенията, които дават изворите.
Без съмнение обаче най-интересното място в легендата е Божията повеля, която получил пророк Исай: „Отлъчи третата част от куманите, наречени българи.” И той я изпълнил: „Отделих третата част от куманите.” Това значи, че апокрифът познава легендата за преселването на прабългарите във вариант, различен от този, който е познат на византийските хронисти. Те не са се разделили на пет части, а на три, т.е. точно така, както би трябвало да бъде, ако в делението не участват Алциок и Котраг. От всичко това следва заключението, че апокрифната летопис отразява историческата истина повярно от византийските хронисти. Последните са знаели за преселението на групи от българи на запад още по времето на Кубрат или преди него и са ги сметнали за част от това общо движение, което е последвало смъртта на създателя на България при Азовско море.
Неведнъж се е изразявало недоверие към цялото съдържание на този странен и загадъчен апокриф. Наистина скептиците могат да приведат цяла редица аргументи против достоверността на апокрифната летопис. В края на краищата тя представлява едно устно предание, което може да е подведено по стари приказки, а в тях числото три е обикнатото и предпочитаното. В приказките се говори за баща или цар, който имал трима синове, за три сестри, три дъщери, трима братя. Героите минават през три реки, през три планини или през три изпитания. В нашия апокриф също се говори за реки с думите: „И там имаше три големи реки”. Числото три би могло да доиде в апокрифите и от самия Апокалипсис, под влиянието на който се намират всички съчинения от този вид. Там се говори за третата част от ангелите, третата част от звездите и т.н. Ако сведението на Теофан и Никифор не съдържаше явно неща, неотговарящи на истината, разделянето на българите на три би могло да получи и друго обяснение, но при това положение вероятността апокрифът да отразява истината е много по-голяма. За населението на долината на Дунав създаването на българската държава е било първостепенен факт в края на VII в. и през следващите векове. И няма нищо чудно, че то се е запечатало дълбоко в съзнанието му с много действителни подробности.
Вече споменахме по-горе за израза в апокрифа: „И тогава имаше три големи реки”. Ако съпоставим този израз с известието на Теофан и Никифор, ние ще видим, че у византийските хронисти се казва същото, но се дават имената на трите големи реки. Теофан съобщава: „Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като завзел Оглос, заселил се между него и онези реки.” Фактически и Теофан говори за три големи реки: Дунав, Днепър и Днестър. Но съвпадението между текста на апокрифа и известията на Теофан не свършва тук. Теофан веднага описва Огъла, където се заселил Аспарух: мястото е „отпред блатисто, а от другите страни е оградено като венец от реките”. Срещу това пророк Исай казва: „И го доведох до река, която се нарича Затиуса и до друга река, наречена Ереуса.” Така във византийския извор българите достигат до реки, които обкръжават като венец Огъла, докато в апокрифа те стигат до две реки. Интересно е, че и у. Теофан е останало място за съмнение в начина, по който е дадено географското положение на Огъла и още по-малко то е било ясно на съставителя на апокрифа. Но двете известия съвпадат. При това те се допълват добре. Съставителят на апокрифа знае имената на реките около Огъла, които явно са запазени от домашната българска традиция, и не знае или не смята за необходимо да даде имената на трите големи реки. Обратно, Теофан дава имената на големите реки: Дунав, Днепър и Днестър, и не знае имената на реките, които опасват като венец Огъла.
Докато в сведенията на Теофан и Никифор за разделянето на Кубратовите синове са направени грешки поради свързването на всички преселения на българи в това време с разделянето на синовете на Кубрат, тук са предадени истински факти и домашният български извор се покрива със сведенията на византийските хронисти. Очевидно е, че българската традиция е отдавала значение именно на тези две реки, имената на които са станали исторически за българския народ. Но работи ли апокрифът с действителни имена на реки или Затиуса и Ереуса са измислени?

Сообщение изменено: Bratilov, 04 Февраль 2010 - 07:05.

[Bratilov]

ЦАР СЛАВ. Нека сега да минем към сведенията на „Апокрифната летопис”, която по начина, по който са изложени фактите, напомня византийските хронисти. След като описва идването на българите при трите големи реки и след като ги оставя при Ереуса и Затиуса, т.е. в Огъла, тя продължава нататък: „И населих земята Карвунска, наречена българска, (тя) беше опустяла преди 130 години от елини. И населих я с множество люде, от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар прочее насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска; тогава му дадоха име „стомогилев цар”. И в тези години имаше изобилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар на българската земя и царува 119 години, и почина.”
Както се вижда от този пасаж, в него се говори отново за българи, но те вече не са кумани. Като техен цар се посочва един загадъчен владетел с името Слав. Това е накарало всички изследвачи да видят в него един измислен епоним на славяните, както Кутригур и Утигур на кутригурите и утигурите, както Котраг — на котрагите или Булгарий на българите. Следователно, като говори за българския цар Слав, под тях апокрифната летопис разбира славяните. Те, влизайки в българската държава, стават българи. И това понятие така се е врязало в съзнанието на съставителя на апокрифа, че той дори не помисля да ги нарече славяни. За него те са носители на това име и затова той не търси да ги определи с друго. Съставителят на апокрифа поддържа, че и появата на тези славяни е под ръководството на пророк Исай. Той ги е населил в Карвунската земя. Затова и в устата на пророк Исай са вложени думите: „И населих я с множество люде от Дунава до морето.” Така се определят първите места, в които се населили славяните на юг от Дунава.
Един интересен пункт в тази област е мястото, наречено Стоте могили. И наистина това име продължава да се среща още през XI в. Мястото се намира в Лудогорието и на гръцки е наречено Хекатон буни, което на български значи Сто хълма. Тази местност е спомената два пъти у Скилица. Тя се намира между Хемус и Истър и се простира към морето. Тя е покрита, според този автор, с гори и дъбрави и всякакви гъсталаци, води и пасбища. Тя е някъде на север от Девня. Тази област се споменава във връзка с действия на печенегите. Интересно е обаче, че се споменава, вероятно пак по същия повод, и в един апокриф „Видение на пророк Данаил за царете, за последните дни и края на света”, понеже се говори за сражение с езичници-измаилтяни. „Много хора ще посрещнат измаилтяните на мястото, наречено Петрон в Стоте хълма, от другата страна на Средец.”
За автора на този апокриф всичко, което се намира на изток от Средец, е от другата страна на Средец, защото той живее и пише в област, която е на запад от Средец.
Един от интересните въпроси, който повдига апокрифът, е този за завареното по-старо население. Всъщност, както видяхме по-горе, той говори веднъж за римляни и елини, които били напуснали Карвунската хора. Втори път, при цар Слав, той споменава само елини, с което име се означават онези от жителите на областта, които са говорили гръцки. Според съставителя на „Апокрифната летопис” елините са напуснали областта преди 130 години. Трудно е да се каже дали зад това число се крие наистина някакъв спомен, свързан с определено събитие, или това е просто една приумица на съставителя, който по този начин иска да означи един дълъг период. Във всеки случай у него се е запазил спомен, че българите на цар Слав, т.е. славяните, при идването си в Карвунската хора или в Малка Скития не заварили население, говорещо гръцки. Това, което видяхме, че е разказано от Йордан за тази област, води към същата мисъл. Там се били заселили хуните на Ернак.
Самият цар Слав за съставителя на апокрифа е една фантастична личност с невероятно дълъг живот — 119 години, която напомня Атила и Ирник. Човек неволно се запитва защо е било необходимо да се постави едно толкова голямо и не кръгло число. Вероятно, за да се даде на едно чисто приказно сведение вид на действителен факт. Но ако за тези всички измислени години можем да даваме най-различни обяснения, някои неща в апокрифната летопис са без съмнение точни. За тях въпреки големия брой години у нашия анонимен писател съществува една правилна представа. Така например най-напред се говори за идването на третата част от българите кумани при Ереуса и Затиуса. След това се минава към преселването на славяните — българите на цар Слав в Карвунската хора, преди съставителят на апокрифа да е заговорил за преселването на българите на Исперих в Карвунската хора. Абсолютно по същия начин тези събития са разгледани и от византийските хронисти. Най-напред се говори за преселването на българите и достигането на Огъла на северния бряг на Дунав, след това се минава към заселването им на юг от Дунав при славяните и по този повод се говори за северите и за Седемте рода. Целият пасаж гласи така:
„И отделих третата част от куманите — казва пророк Исай — и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и до друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска, (тя) беше опустяла преди 130 години от елини. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар от тях; името му беше цар Слав.” По-нататък, когато ще се заговори за Исперих и за идването му в Карвунската хора, той ще завари българите на цар Слав вече дошли. В апокрифа се чувства една ясна представа за последователния ред на отделните събития, като преселването на славяните на юг от Дунав е подчинено на същата воля на Бога, на която е подчинено и преселването на българите кумани. Мисълта на автора на апокрифа е, ако той се изразява нарочно така, да представи движението на славяните като последвало движението на българите до Дунав и да го свърже с него. И когато свършва с българите на цар Слав, той продължава нататък за Исперих: „И след него се намери друг цар в българската земя...” Трите последователни събития са: идването на българите на Огъла, идването на славяните в Карвунската хора и при Стоте могили, преминаването на българите в Карвунската хора.
Интересно е освен това, че когато византийските хронисти — Теофан и Никифор, говорят за славяните, и двамата употребяват за седемте рода израза „бидейки под договор” за отношенията им с българите. Също както Именника, и „Апокрифната летопис” навежда на мисълта за връзки между славяните и българите още преди преминаването на Дунав, Както и да се тълкуват обаче сведенията на тези два български извора, няма съмнение в едно, че те са осведомени добре върху сложните отношения, които са съществували между българи и славяни при създаването на държавата от Исперих.

[Bratilov]

[Vognejar]

Bratilov

А что значит "Крайневое место"?

Просто оно с большой буквы написано....

[Bratilov]

Bratilov

А что значит "Крайневое место"?

Просто оно с большой буквы написано....

Где точно ето?
Крайневое место - место в края, ну, как корень в слово Украина Но ето буквално - в текст можеть и с другое значение.

[Vognejar]

Где точно ето?
Крайневое место - место в края, ну, как корень в слово Украина Но ето буквално - в текст можеть и с другое значение.

В одном из сканированных листков, что вы выложили...

А что значит Украйина или Вкрайина в Болгарии? Есть ли такое слово? Я слышал, что жители балкан, там где Погания, называли себя "краинцы"...

В топономике Украины, есть "Вкрайиныця":

Сообщение изменено: Vognejar, 07 Февраль 2010 - 09:07.

[Bratilov]

В одном из сканированных листков, что вы выложили...

А что значит Украйина или Вкрайина в Болгарии? Есть ли такое слово? Я слышал, что жители балкан, там где Погания, называли себя "краинцы"...

В топономике Украины, есть "Вкрайиныця":

Погания - вероятно имеете предвид область в Далмации. Одно из сербские племена в средневековие.
А иначе - точно Украйна у нас нет. Есть Краище - област в западная Болгария.
http://bg.wikipedia....

У нас слово "край" имеет две значения. Первое - конец, финал.
Второе - область, местность. Пример - роден край - означает место, где человек родился.

Сообщение изменено: Bratilov, 06 Февраль 2010 - 19:18.

[Bratilov]

В одном из сканированных листков, что вы выложили...

Нашел. Явно в тексте имеется предвид светие земли.
http://www.promacedo...i/ji_1b_7.htm#2
Ето книга с обяснения, там били и сканирание оригинали.

Сообщение изменено: Bratilov, 06 Февраль 2010 - 19:39.

[Vognejar]

Вот, в этом кусочке, я подчеркнул то, что не пойму, как переводится:



Можете помочь понять, что значит?

[Bratilov]

Не могу точно переведу, но все так попробуюсь.)
1. Константин и Елена пошли на Крайнее место по море.
2. Потом Константин ходил до Ерусалиме - взять священний крест.
3. Когда вернулся на пустое место начали градить город - Новий Ерусалим (Константинопол).
4. Во время когда Константин бил на Крайнее место, пришли исполини в болгарская земля.

Здесь вместе собития из 4 и 10 века. Император Константин и его мать Елена. Одновременно и болгарский цар Петр. А исполини, которие опустошили болгарские земли, явно били войни Светослава. Крайнее место - как я понял - явно ето Светие земли.

[Vognejar]

Не могу точно переведу, но все так попробуюсь.)
1. Константин и Елена пошли на Крайнее место по море.
2. Потом Константин ходил до Ерусалиме - взять священний крест.
3. Когда вернулся на пустое место начали градить город - Новий Ерусалим (Константинопол).
4. Во время когда Константин бил на Крайнее место, пришли исполини в болгарская земля.

Здесь вместе собития из 4 и 10 века. Император Константин и его мать Елена. Одновременно и болгарский цар Петр. А исполини, которие опустошили болгарские земли, явно били войни Светослава. Крайнее место - как я понял - явно ето Светие земли.

"Дякую"=)))

Значит, на русском, это нечто "Земля Обетованная"....