Вход
Зарегистрироваться
Някога един френски пътешественик възкликнал: „Носията на българите е забележителна!”. А аз никога няма да забравя как възрастен англичанин не откъсваше поглед от българските народни носии, показани в Етнографския музей, и с възхищение повтаряше: „Красота! Съвършенство!...”. Ако днес тези носии са преди всичко музейни експонати, през 19-ти век, в епохата на Възраждането, достигат своя разцвет. Все още можем да ги открием по села и малки градчета, грижливо кътани в писани ракли и долапи, предавани като светиня от майка на дъщеря, от баба на внучка. Всяка носия, била тя женска или мъжка, издава възрастта, професията, семейното, материалното и социалното положение на притежателя й; от кой край произхожда; дали е за работния делник, за празник или за обредни ритуали; за топлото лято или за лютата зима. За всичко това съдим по ярките, традиционни външни белези като вида и качеството на тъканите, кройките, многообразието и богатството на украсите и бродерията; начина на забраждане; метала, от който са измайсторени накитите – нанизи пендари, гривни, обеци, пафти, чапрази... Косите на девойките не се криели под забрадка, а били сплетени на плитки и ги красели живи цветя или венец. Неизброими са начините, по които българската жена е покривала главата си, но в основата на забраждането неизменно стои кърпата, бяла или цветна, по-голяма или по-малка, от памук, свила или вълна. Според случая понякога е вързана скромно отпред, странично, отзад или просто само е преметната, а друг път оформя разкошни сложни украси за глава с помощта на подложки, шапчици, венци, изкуствени цветя и пера. Чорапи, бели и пъстри, калци и кожени цървули, а в края на 19-и век вече и меки пантофки носели жените на краката. 
„Белодрешковци” и „чернодрешковци” – така заради цвета на дрехите народът галено наричал мъжете по българските земи. По-старинна е белодрешната носия. Тя носи подчертан аристократизъм. Ушита е ръчно от бяла вълнена материя. Характерна е за западните части на страната и е най-разпространена в Северозападна България. В останалите краища е царството на „чернодрешковците”. Техните костюми са тъмни, като преобладаващи са кафявите тонове, но има и черни, и сини. Горните дрехи и при двата типа са съшити с цветни конци и обикновено са обточени с гайтани или ивици плат. Най-яркото цветно петно е поясът в по-тъмни или по-светли червени тонове, а понякога и с линеарни елементи. Да не пропуснем връхния ямурлук с гугла и неизменния овчи калпак, който обикновено е цилиндричен или със заоблено дъно, но се срещат и по-високи, както и островърхи калпаци.Несравними една с друга са женските носии – сияят, преливат в невероятни багри и шарки. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна Мизия и благодатна Тракия. Семплите сукмани от Трънско, по-удобни и по-практични, с приглушена везба, в по-късни времена често заменяна с плетени дантели, издават суровата природа на този не тъй благодатен край. Знойната лятна мараня на Южна Тракия и Македония тежи в червеното на саените носии. При тях бродерията е по-скромна. Силата им е заложена в цвета и кройката на саята и колорита на престилките, които почти винаги присъстват и придават неподражаема завършеност на всяка една женска носия. Цветът на узряло жито е закодиран в костюма на добруджанката. А в тоалета на родопчанката, издържан в пищната гама на меката късна родопска есен, сякаш трепти с многоцветието си горската шума.
Сръчни ръце са сътворявали през столетията цялата тази ненадмината красота от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели, багрели, тъчели, шили, везали ризи, сукмани и престилки, плели дантели. Затова в носиите откриваме, сякаш закодирани, загадъчните свещени прабългарски знаци, стилизирани животни и растения, както и вещо орнаментирани човешки фигури, съдове и сечива, плод на едно необозримо въображение. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Така в сътворяването на костюмите е намерила отражение естествената нагласа на българина да гледа на света с очите на артист. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. Достолепие българско!Текст: Радост Рачева
Наверх
