23 ответов в этой теме

[Bulgaria]

A VALUABLE HISTORICAL DOCUMENT

Това е оригиналътна молбата,с която бащатана Михаил АПОСТОЛОВ от Ново село,Щипско, моли Министъра на войната на Царство България да съдейства за освобождаването на сина му от италиански пленнически лагер. Специално е наблегнато на българските национални чувства, които семейството питае . По-късно Михаил, вече под името МихаjлоАпостолски, ще се превърне в една от основните политически фигури в СР Македония, страстен българомразец и пропагандатор на македонистката доктрина. Заслужава да се отбележи, че благодарение на постъпкиот българска страна Апостолов е освободен от лагера...

This is the original copy of the requestsent by the father of Mihail Apostolov from Novo Selo ( district of Shtip)to the Minister of War of the Bulgarian Kingdom. He requests that his sonbe liberated from an Italian POW camp and emphasizes the sincere Bulgarianfeelings of the family. Later, Mihail (under the name of Mihajlo Apostolski)would become one of the leading political figures in the Socialist Republicof Macedonia, being a passionate Bulgarian-hater and propagator of themacedonist doctrine. It is worth mentioning that due to steps taken bythe Bulgarian government Apostolov was eventually freed from the camp...

[Bulgaria]

A TRUE PORTRAIT OF KOLISHEV(SKI)

С тази молба Лазар КОЛИШЕВ (познат и като Лазо Колишевски), комунист осъден на смърт от Скопския окръжен съд, моли Н.В. Цар Борис III за помилване. Той пише:
"Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин"
Същият, в качеството си на държавен и партиен лидер на СР Македония, ще се превърне в най-отявлен враг на българщината и поддържник на македонистките догми. В крайна сметка, Колишев е помилван от българската власт и Царя...

This is a request written by Lazar Kolishev (later Lazo Kolishevski), a communist sentenced to death by the Circuit Court of Skopje. He begs H.M. King Boris III for mercy, and states emphatically:
"A was born a son to Bulgarian parents; I have always felt as a Bulgarian"
The same person, in his capacity of a governmental and party leader of the Socialist Republic of Macedonia, would become the most articulate enemy of Bulgarianness and upholder of the macedonist dogmas. Eventually, Kolishev was granted a pardon by the Bulgarian authorities and personally by the King...

[Bulgaria]

Названието "Български народни песни" достатъчно красноречиво показва, какво е било националното самосъзнание на Константин и Димитър Миладинови, великите български възрожденци от град Струга. Днес тяхното име се цитира в Скопие като име на македонски национални будители. Интересно е защо техният епохален труд "Български народни песни" там излиза под всевъзможни заглавия, никога не е претърпял фототипно издание, а оригинално копие на книгата стои в къщата-музей на братята отгърнат, за да не се види заглавната страница.

Що се отнася до съдържанието на самата книга, ето какво пише Константин Миладинов:

"Песните започнахме да ги събираме от секакви страни на Западна Болгария, т.е. от Македония например от Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места още и от Източна Болгария"

В сборника влизат много песни и от български краища извън Македония ( Софийско, Панагюрско и др.). The name Bulgarian Folksongsis eloquent enough to demonstarte what the national consciousness of Constantine and Dimitar Miladinov was. Today, the name of the great Bulgarian National Revival figures from the town of Struga is oftentimes quoted in Skopje as a name of pioneers of the "Macedonian national awakening". It is interesting though why their epoch-making work Bulgarian Folksongs has been constantly edited there under titles of all kinds, has never been edited in its original version, and the authentic copy of the book found in the museum of the Miladinovs in Sturga is opened so nobody can see its frontpage.

As far as the contents of the book is concerned, this is what Constantine Miladinov himself writes:

"We have begun to gather the songs from various places in Western Bulgaria, i.e. from Macedonia -the regions of Ohrid, Struga, Prilep, Veles, Kostur, Kukush, Strumica, and other places, from Eastern Bulgaria too."

A considerable number of songs from Bulgarian parts outside Macedonia, such as the regions of Sofia and Panagjurishte.

[Bulgaria]

Надписът разказва за строителството на крепостта в Битоля, извършено по заповед на цар Йоан Владислав - последния представител на Самуиловата династия. Този напис дава възможност да уточним за какви са се смятали Самуил, неговите братя и наследниците му, какво царство са управлявали и какво е било населението на това царство.

Простичко и ясно, сякаш е предчувствал какви фалшификации ще вършат след години някои "учени", Йоан Владислав гордо заявява, че е "българин родом", че е български цар, че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Този надпис не може да се види в експозицията на Битолския музей, той е укрит дълбоко в мазето му. The inscription narrates about the construction of Bitola's citadel carried out by King Joan Vladislav - the last member of King Samuel's dynasty. It provides us with an opportunity to settle what nationality Samuel, his brothers and successors considered themselves belonging to, what kind of kingdom they ruled and what the populace of the state was.

Plainly and clearly, as if foreseeing the forgeries certain "scholars" would later engage in, Joan Vladislav proudly states that he is "a Bulgarian by birth", a Bulgarian king, and that Bitola's citadel was built for "the salvation of the Bulgarians". This inscription cannot be seen in the town museum of Bitola because it is hidden deep in the basement.

[Bulgaria]

Роден в гр.Банско (Пиринска Македония), Паисий става монах в Света гора през 1745г. Гръцките и сръбски духовници там често се присмивали на българите, че нямат своя история. По тази причина Паисий се заема с проучването на старите ръкописи в манастирите на Атон, а също и по други места, които посещава в качеството си на манастирски таксидиот. В 1762г. той завършва своята "История Славяноболгарская". Книгата, бележеща началото на Българското национално възраждане, ще се превърне в своеобразна негова програма, която чертае целите, стоящи пред младата българска нация - изграждане на новобългарска просвета и култура, постигане на църковна самостоятелност и извоюване на държавна независимост.

Ето какво пише този достоен син на Македония:

"Но някои не го обичат своя Болгарски род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя Болгарски език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамят да се нарекат Болгари... От целия славянски род първо най-славни са били Болгарите, първо те се нарекли царе, първо те си имали патриарх, първо те се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от Болгарския род и език..."

"Ти, Болгарино, не се мами, знай своя род и се учи на своя език!" Born in the town of Bansko (Pirin Macedonia), Paisij becomes a monk in Mount Athos in 1745. The Greek and Serbian clergymen there used to deride the Bulgarians by saying the latter did not have history. This was one of the reasons Paisij began to investigate the old manuscripts in Mount Athos and various other places he visited while being a collector of donations. In 1762, he finished his Slavobulgar History.
This book marked the inception of the Bulgarian National Revival and it contained a program of objectives which the young Bulgarian nation was to attain - a modern culture and education, ecclesiastical autonomy and an independent state.

This is what the great son of Macedonia writes:

" Some, however, do not like their Bulgarian race and convert to a foreign culture and a foreign language. They do not care about their own Bulgarian tongue, but learn to speak and read Greek, being ashamed to call themselves Bulgars... Out of the entire Slavonic race, the Bulgars used to be the most famous. It was they who first elevated kings, who first had a Patriarch, who first were baptized, who subdued the largest territories. And so, among the Slavonic race, they were the most powerful and respected; the first Slavonic saints shined out of the Bulgarian race and language!"

"You, Bulgar, do not be enticed! Know thy race and learn in thy tongue!"

[Bulgaria]

Това е факсимиле от първия том на епохалния труд "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891) , съставен от Кузман Шапкарев . Името на бележития български възрожденец, роден през 1834г. в Охрид, може да се срещне в не една книга, издадена през последните 50 години в Скопие, където той се смята за един от бащите на новомакедонската национална култура и език. Името на книгата, а заедно с това и цялостното дело на българския просветител и пламенен патриот, свидетелства по превъзходен начин за националните чувства на тази светла личност. This is the original of Kuzman Shapkarev's cornerstone work Collection of Bulgarian Folklore (Sofia, 1891). The name of the eminent figure of the Bulgarian National Revival, who was born in 1834 in the town of Ohrid, can be encountered in numerous books edited during the last 50 years in Skopje where he is considered one of the modern Macedonian "national culture and language". The book's very name together with the entire life of this Bulgarian man of Enlightenment and ardent patriot certifies, in a superb way, the national feelings of this bright personality.

[Bulgaria]

Гоце Делчев е преподавал в Ново село, Щипско. Тази снимка е свидетелство от въпросното училище, където ясно се вижда подписът на Гоце и че там се е изучавал само български език.

Diploma from bulgarian school in Shtip,where Goce Delchev work as a Bulgarian language theacher.

[Bulgaria]

[Bulgaria]

Letter to the Honorable Stephen Harper, Prime Minister of Canada and
the Honorable Jason Kenney, Minister of Immigration and Citizenship.

Dear Mr. Harper and Mr. Kenney

We watched Channel 47 in Toronto on Saturday Feb.14 2009 to see you had attended the celebration of the fiftieth Jubilee of the United Macedonians in Canada held on February 08, 2009.
We, the Canadians of Bulgarian background from the geographical region called Macedonia, intend to shed some light on the subject of Macedonian nationality.
This United Macedonians came into existence 50 years ago! Why fifty years ago and not after 1912 when the first Balkan war ended?
There are (MPO) Macedonian Patriotic Organizations in North America since 1927. These MPO organizations were formed in USA and Canada with the purpose to inform the Canadian and American governments that the Slavic population of the geographical region is Bulgarian. We, in Canada, have the first Macedono-Bulgarian (Bulgarians from the geographical region called Macedonia) church (1910) on the corner of Sackville and Dundas east in Toronto.
Until 1945, no one had heard that there is such a nation as Macedonian. This so-called nation was invented by the Communist movement (archival records Feb 1934 in Moscow) in order to satisfy the Serbian aspirations in the Balkan Peninsula. The organization, United Macedonians, was created by the Yugoslav Legation in Canada. Until just a few years ago, in all of the churches known as Macedonian, one could see the portraits of Tito and Alexander the Great (called Aleksander Macedonski or Veliki by the government of the FYR of Macedonia).
In 2005, the European community informed the government of the FYR of Macedonia that their history is Bulgarian and their famous “Macedonian language” is a dialect of Bulgarian. A few months ago, the European community removed the infamous Macedonian language from the languages of Europe.
Now with reference to the birthday of Gotze Delchev (a Bulgarian name), one would ask how did this man, the leader of the Macedonian (geograhical region) movement, come to be called Delchev and not Delchevski (the suffix –ski is used by the government in the FYR of Macedonia)? On his last visit to Toronto, the former President of the FYR of Macedonia went to place flowers on the grave of his grandfather (grave number J 134). In the cemetery which is located at the intersection of St Clair East and Birchmount, the young man accompanying the former president had asked: “Mr. President, how come your grandfather is TRAIKOFF (Bulgarian) and you are Traikovski?
Since 1944, when the territory Vardar Macedonia was incorporated into Yugoslavia, nowhere did that government provide information as to the name of the organization to which Gotze Delchev (not Delchevski) belonged or to the purpose of this organization. This organization was organized in 1893 in the city of SALONICA (to-day in Greece). Its name was ‘Bulgarian-Macedonian Adrianopole Revolutionary Committee’. The purpose of this committee was to organize the Bulgarians living in Macedonia and Thrace to ask the Ottoman Empire to grant Autonomy to this region. The by-laws of the organization stated that only Bulgarians could belong to the organization and that those Bulgarians must be members of the Bulgarian Exarchate churches of the Ottoman Empire.
We conclude with some examples of happenings inside the FYR of Macedonia to-day. We refer to articles which appeared in www.utrinski.com.mk dated fourth and sixth of February 2009. In the first article, written by Vladimir Milcin chairperson of WWW. SOROS.org.Mk, Mr Milcin asked the government of the FYR of Macedonia how long, they would be ‘eating the poisonous apples of the communist movement’. Mr. Milcin states that in the past when foreigners travelled through the geographical territory called Macedonia and asked the people who they were, the people always answered that they were Bulgarians. In the second article, written by the editor of the paper Utrinski, Mr. Rauzov writes that the propaganda of the Republic states that the modern “Macedonians” are descendants of the ancient Macedonians. This Ancient Macedonism propaganda of the government is worse than mumps since there is a cure for mumps. He goes on and states, that mumps, the disease, can be treated with medicine but the disease ‘Ancient Macedonism’ can only be cured by death.
We hope that, we have shed some light on how the communist movement created a political unit such as Macedonia and attempted to turn it into a new nationality.

For MPO Luben Dimitroff
George Mladenoff
Chair person.
Copies to:
Consul Generel of the FYR of Macedonia
Consul General of Bulgaria

[Bulgaria]

[Bulgaria]

Macedonian Patriotic Organisation-Seals

[Bulgaria]

[Bulgaria]

Immigrants from Southeastern Europe - areas now contained within the present-day boundaries of the Republics of Bulgaria and Macedonia - first began to arrive in Pittsburgh and other American cities in the early 1900s. In 1930, Pittsburgh's Bulgarian community leaders established a social and cultural organization - the Bulgaro-Macedonian Beneficial Association (BMBA) - that they named Otets Paissii, to honor the monk who wrote the first history of the Bulgarian people. In 1935, a permanent home for the society was constructed on West Eighth Avenue in West Homestead.

Through the years, the organization has continually evolved to meet the needs and interests of new generations, establishing special groups geared toward women, children, education, cooking and the arts.

In 1994, the Bulgarian Macedonian National Educational and Cultural Center (BMNECC) was born, incorporated as a tax-exempt, non-profit organization. The original facility has undergone significant renovations and remains a highly functional base as the country's national center for Bulgarian and Macedonian culture and education. It is the oldest Bulgarian Macedonian organization in the United States.
http://www.bmnecc.org/

[Bulgaria]

Mara Buneva (Bulgarian: Мара Бунева) (1902 in Tetovo, Ottoman Empire – January 13 1928, Skopie, Kingdom of Yugoslavia) was a Bulgarian revolutionary, member of the Internal Macedonian Revolutionary Organization. She is famous for the assassination of a Serbian official Velimir Prelić and committed afterwards suicide.

After the Serbian annexation of Vardar Macedonia, Buneva moved to Bulgaria, where she studied in Sofia University and married to a Bulgarian officer. Later on direct orders by IMRO in 1927, she went back to Yugoslavia with a conspiratorial mission. At the appointed time on January 13, 1928, she intercepted Prelić on his way to lunch and shot the official. Immediately after seeing Prelić die, she shot herself. Her act was part of a violent resistance movement against Serbian policies of forced assimilation of the Macedonian Bulgarians. Prelić had been known for ordering arrests and tortures of young locals, members of Macedonian Youth Secret Revolutionary Organization (MYSRO), who openly opposed the Serbian rule.

During the Second World War Bulgaria annexed the Vardar Banovina and on the place of the death of Mara Buneva a commemoration plate was mounted. However later it was obliterated from the new Yugoslav authorities, which were successful in removing all Bulgarian influence in the region. In the new Socialist Republic of Macedonia the Bulgarophobia increased almost to the level of state ideology. After the fall of Communism, especially since the beginning of the 200s, almost every year a Macedonian Bulgarians have began to mount on the same place in Skopie a new commemoration plate, but it does not survive for more than a few days, repeatedly destroyed by local ultra-nationalists.

[Bulgaria]

M E M O R A N D U M

of the Bulgarian Cultural Club – Skopie concerning

the name issue between Macedonia and Greece

The President, Prime Minister and Minister of the Foreign Affairs of the Republic of Macedonia;

The Presidents, Prime Ministers and Ministers of Foreign Affairs of Albania, Austria, Belgium, Bulgaria, China, Croatia, Czech Republic, France, Germany, Greece, Hungary, Italy, Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Romania, Russia, Slovenia, Spain, Sweden, Turkey, United Kingdom, USA through the embassies of the corresponding countries in the Republic of Macedonia.

The President of the European Commission through Mr. Erwan Fouere, EU Special Representative in the Republic of Macedonia;

The United Nations President and the Special Mediator Mr. Matthew Nimitz through Ms. Maria Luisa Silva Mejias, Office of the United Nations Resident Coordinator in the Republic of Macedonia;

The General Secretary of NATO through Brigadier General Stoyan Genkov, NATO Coordination Liason Office in the Republic of Macedonia;

The Chairman of OSCE through Ambassador Giorgio Radiciati, OSCE Spillover Monitor Mission in the Republic of Macedonia;

Media.

I. Introduction

At the last NATO summit held in Bucharest, Romania, the Republic of Macedonia was not invited to become a NATO member as a result of the name issue that was imposed by Greece on an international level.

The Bulgarian Cultural Club - Skopie is of the opinion that with this, Greece aims to obtain international verification for its years long policy of denationalization, terror and cultural assimilation against the Macedonian Bulgarians.

This memorandum is based on the document “The Cyprus Problem and Macedonia - An expose of Greece's oppression of her ethnic minorities”, prepared by the delegates of the 35th MPO convention held in 1956 in Pitsburg, USA, as well as the book “Bulgarian policies on the Republic of Macedonia” by professor Lyubomir Ivanov, Chairman of the Atlantic Club of Bulgaria and President of the Manfred Worner Foundation. The aim of the memorandum is to acquaint the international community with the truth for Macedonia and to suggest recommendations for stability in the Balkan region.

II. Historical background

The Macedonian question was brought to the international scene after the Treaty of Berlin revised the Treaty of San-Stefano. The formation of the Macedonian Liberation Movement was the necessary consequence of the Treaty of Berlin, aiming for the freedom of all the people of Macedonia, who remained under the Ottoman Turkish yoke after the Treaty of Berlin. The slogan of the Macedonian Liberation Movement was “Macedonia for the Macedonians”, an ideal that was based on democratic principles, where freedom and human rights would have been guaranteed for all its ethnic and religious groups - Bulgarians, Greeks, Albanians, Turks, Vlakhs, Jews, etc.

This wide multi-ethnic concept for the geographic region of Macedonia as Switzerland on the Balkans was sincerely offered to the Macedonian Greeks. Unfortunately, Athens did not accept this peaceful concept, but preferred the “Megali Idea” for the establishment of a greater Greece. After the Treaty of Bucharest, 51% of the Macedonian territory was annexed by Greece. Starting from 1913, the policy of continual ethnic cleansing, expulsion and forced assimilation was adopted towards the Bulgarians who were the dominant ethnic group in this annexed part. In the appendix of this memorandum some facts are given regarding the policy of Greece and Serbia towards the Macedonian Bulgarians.

Since 1912 and up to 1922 in the Southern Macedonia, the Greeks were about 220,000 in number compared to 350,000 Bulgarians and several tens of thousands of Vlakhs. We shall not go into detail by quoting statistics compiled by competent and authoritative scholars of all cultured nations. We shall only say that even the Turkish statistics confirm our statements. After 1922, the Greek government transferred forcibly into Macedonia the Greek refugees from Asia Minor. The expulsion of the Bulgarians and Vlakhs from their century-old settlements and homes does not constitute an act of justice and still less a moral act; they still have the most eager desire to return to their fatherland, provided that liberty and a democratic way of life is guaranteed for them.

Evidences showing that Bulgarians have lived and are now living in the Southern Macedonia are innumerable. Many of these evidences come from Greek sources. Herewith, we shall call attention only to some of them which are of international political character, dealing with the problems of the Bulgarian inhabitants of Macedonia. Some of these testimonials are as follows:

1. In 1876, the Constantinople Ambassadorial Conference of the Great Powers decided to create within the frontiers of Turkey, two autonomous provinces with “predominant Bulgarian population”. In the Western province, with Sofia as its capital, nearly all of Macedonia was included. The Powers participating in this Conference were: Austria-Hungary, England, France, Germany, Italy, Russia and Turkey.
2. In 1859 the Bulgarians from some localities of Macedonia, primarily those of the city of Koukoush, situated forty miles from Salonika, addressed a petition to His Holiness the Pope, asking to be received into the bosom of the Catholic Church. They could no longer bear the spiritual yoke and assimilative process of the Greek Orthodox Church[1] under which the Sultan of Turkey had placed them, together with other Balkan peoples, five centuries ago. Receiving their petition favorably, the Pope expressly assured them that they would be able to have Bulgarian priests, and also be permitted to use the Bulgarian language in the church services. The documents pertaining to this particular event are known to all scholars who have, more or less, studied Balkan history.
3. Until 1767 there existed in the city of Ohrid (Southwestern Macedonia) the Bulgarian Archbishopric of Ohrid, known throughout the Balkan Medieval history. It was recognized with this title even by the Greek Patriarch of Constantinople. In the above mentioned year, through intrigues and the insistence on the part of the Greek Patriarch, the Bulgarian Archbishopric of Ohrid was suppressed by the Turkish government. Prior to 1767 also some of the prelates in the Southern Macedonia were titled as “Bulgarian”. One of them was the Bishop of Kostour (Kastoria); he was the spiritual head of the southern-most district of Macedonia bordering with Thessaly.
4. All the records of the Protestant religious missionaries in Macedonia, for the entire second half of the nineteenth century, speak only of Bulgarians, and not other Slavs living in the Southern Macedonia. Two missionary newspapers published at that time, “The Missionary News From Bulgaria” and “The Missionary Herald”, are particularly rich in documentation. The information provided by the Protestant missionaries eloquently speaks about the strenuous efforts made by the Greek Church to Grecianize the Bulgarian population of Macedonia.
5. In 1870 the sultan of Turkey issued a decree (Firman) by which he gave the Bulgarian people the right to organize their own National Church at the head of which would be an Exarch. Article 10 of the Firman enumerates the dioceses which the Bulgarian Exarchate would have the right to comprise. One of these dioceses was that of Veles, which covers the center of Macedonia.

This decree also contained provisions by which other Bulgarian eparchies could be formed. To establish a new diocese, a two-thirds vote was necessary in each province concerned. All the Bulgarians of Macedonia, as far south as Thessaly, voted for their national Bulgarian Exarchate. It is important to state that in the struggle against the Greek Church, which was the beginning of the Bulgarian national revival, the Bulgarians of Macedonia took a prominent part. As we have already mentioned above, in the Macedonia districts, which were placed under Greek rule in 1912, there were 378 Bulgarian Churches.
6. On August 5, 1913, the members of the American Protestant Mission to the Balkans had addressed to the Great Powers a protest about the situation of Macedonia whose area was occupied by Serbia and Greece. In the protest it was emphatically stated that the bulk of the Macedonian population is by origin and language an inseparable part of the Bulgarian people. In part it states: “The Bible was translated into modern colloquial Bulgarian, and has been circulated all through Bulgaria, Macedonia and Thrace”. Also, the language of preaching “in all places of assembly is Bulgarian”.

This note was signed by the following noted missionaries: J. F. Clarke, D.D., Missionary in European Turkey for 54 years; J. W. Baird, D.D., Missionary in European Turkey for 40 years; and Robert Thomson of Edinburgh, missionary for 30 years in Constantinople and European Turkey.
7.On December 11, 1918, a telegram was sent to the President of the United States, Woodrow Wilson, by members of the Board of the American Missionaries, Leroy F. Ostrainder, Lyle W. Woodruff, and H. E. King. They emphasized the fact that the greater part of the population of Macedonia is Bulgarian by origin, language, and customs and formed an inseparable part of the Bulgarian nation whose territory extends from Skopie and Ohrid as far as Drama.
8.The existence of foreign schools in Macedonia whose students were Bulgarians is evidence in itself that the inhabitants were ethnic Bulgarians. One of the best known foreign schools in Macedonia was the Zaytinlak High School, near Salonica. It was staffed by French teachers of the Order of Lazzarists. This noted school was closed immediately after Greece occupied the Southern Macedonia.
9. The International Commission of Inquiry, which carried out its work in the Balkans in behalf of the Carnegie Endowment for International Peace, published in 1914 a volume on the results of its investigations under the title of: “Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars”. The authors of this Report speak only of the Bulgarian Slavs living in Macedonia including the Southern districts now dominated by Greece. It mentions no other Slavic group. Although the investigating Commission did not act under the auspices of the Great Powers, because of the authoritative character of its members, their Report will forever remain significant. The following individuals were members of Commission: Austria – Dr. Joseph Redlich, Professor of Public Law in the University of Vienna; France – Baron d’Estournelle de Constant, Senator, President of the Commission, and Mr. Justin Godart, lawyer and member of the Chamber of Deputies; Germany – Dr. Walter Schucking, Professor of Law at the University of Marburg; England – Francis W. Hirst, Esq., Editor of “The Economist”, and Dr. H. N. Brailsford, Journalist; Russia – Professor Paul Milyukoff, member of the Duma; United States – Dr. Samuel T. Dutton, Professor at Teachers’ College, Columbia University.
10. On September 29, 1924, Kalfov and Politis, in the name of Bulgaria and Greece, signed a protocol for the protection of the Bulgarian minority in Greece. The protocol was also signed by the Secretary of the League of Nations. The agreement reached was considered by the League as great success. But Greece soon failed to honor her signature and on March 14, 1925, the League of Nations, by a special motion, condemned her action.
11. In 1924 the League of Nations sent an international commission to establish the truth about the killing of fourteen Bulgarians near the village of Tarlis, in Macedonia under the Greek rule. The massacre, carried out by the Greek authorities, took place on July 27, 1924, that is, a month before the period of emigration was to expire. It was obvious that the Greek authorities hoped to frighten the Bulgarian inhabitants and force them to emigrate.

The International commission, which established the guilt of the Greek authorities, was composed of the following persons: M. de Roover, President of the Commission, delegate of Belgium, Col. Corfe, delegate of England, both representatives of the League of Nations; Mayor Sanders, head of the Sub-Committee for Emigration stationed at Salonica, and M. Lagrange, Belgian, Secretary of the Mixed Commission. There were in addition the Greek Minister, Tsorbadzis, delegate of Greece, and Mr. Robev, delegate of Bulgaria.

III. Republic of Macedonia

The Macedonian nation and the Macedonian state were created in the process of implementation and evolution of a well known Serbian political construction originally proposed in 1889, later supported by a decision of the Communist International in Moscow in 1934, and eventually put into effect after 1944 in one particular part of the geographical and historical region of Macedonia (about 36 percent of its territory) known as Vardar Macedonia, included in the territory of Yugoslavia, and governed by the Yugoslav Communist Party. This idea proclaimed that the ethnic Bulgarians in Macedonia, who had lived there since the 7th century, had nothing to do with the Bulgarian state and the Bulgarian nation – a statement that contradicts the historical interpretation predominantly accepted by historians around the world. The Macedonist doctrine was enforced in Vardar Macedonia by methods and means typical of a totalitarian communist regime: by terror and repression against those who considered themselves Bulgarian (30,000 executed, and another 120,000 sent to concentration camps and prisons); by rewriting history through education and the media; falsifying authentic historical evidence and artefacts; and by counterfeiting historical monuments (inscriptions in churches and monasteries, burial grounds, etc.).

Since its independence in 1990, the Republic of Macedonia still lives with Tito’s concept for a unique Macedonian ethnicity that was constantly applied by force during the Serbian domination of Yugoslavia. After the fall of Yugoslavia, this concept continues to held the politicians and most of the citizens of Republic of Macedonia as hostages of artificial historical interpretations about their heritage. The Republic of Macedonia and especially the Macedonian Bulgarians are victims of the historical falsifications imposed by Serbia and Greece that can always destabilize the Balkan region.

In other words, the consolidation of a distinct Macedonian nation proceeded in conditions of independence not on the basis of recognition and appreciation of objective historical evidence, but rather, the authorities persisted in falsifying the past, and projecting processes confined to a particular territory and period of time (Vardar Macedonia in Yugoslavia, 1944 -1991) into other territories and other times. Given that the history of the population of the Republic of Macedonia and that of its neighbouring countries are interrelated, this exercise in rewriting history (extending back to the Balkan Revival of the 19th century, the Middle Ages and even to Antiquity), while aimed at adjusting the historic ethnic identity of the population of the Republic of Macedonia to its present one, effectively attempts to redefine the historic – and hence the modern – identity of neighbouring nations, especially the Bulgarians. This attempt is perceived as outrageous by the latter.

On the other hand Greece, not by chance and not without interests, opened the name issue, thus throwing a glove not only to the Republic of Macedonia, but at the same time to NATO, to the European Union, the United Nations, the USA and Russia. The problem is that neither NATO and the European Union nor the United Nations managed to understand this Byzantine maneuver by Greece. With the name dispute, arranged in such manner, Greece will end up strengthening the position of the government of the Republic of Macedonia around the Macedonian identity (but strictly on anti-Bulgarian basis and, of course, with the help of the theory for the origin of Alexander the Great) which at the same time implies keeping the Serbian control over the politics, history, and spirituality of our young state and averting the eventual rapproachment between the Republic of Macedonia and the Republic of Bulgaria. This means that the Republic of Macedonia will join the Euro-Atlantic structures together with Serbia at the time when Greece will decide that it is in its own interest. Many indications show that Greece has plan B, too: disintegration of Macedonia on ethnical level with the Macedonian Albanians and its separation in such a manner that Greece and Serbia will be neighboring countries again and will have a common border.

The paradox is that Greece, contrary to its statements for solving the dispute, in fact, prefers the firm and unyielding stance of the government of the Republic of Macedonia!

IV. Conclusion

There is no valid legal justification for Greece, based on the possession of a part of the geographic area of Macedonia, to demand rights to dictate the name of the rest of Macedonia, where citizens live who have chosen the political destiny to be independent. From a legal point of view, the name of an independent country stands higher than the name of a province in another country. A case in point: Bulgaria has a province named “Pirin Macedonia”, but Bulgaria recognized Republic of Macedonia by its constitutional name.

Also, there is no valid historical justification for Greece to force the use of the name “Slavo-Macedonians” besides the fact that the Greek history knows very well what kind of people it is in question. That is another proof for the policy of denationalization used by Greece, that usually goes in hand with the “antique theory” that the origin and heritage of the citizens of Macedonia is connected to Alexander the Great.

This theory has its deep roots into the Greek policy on Macedonia, which may be noticed in the address (addressing) of Archbishop Karavangelis to Kote of Rulya, the murderеr of the freedom fighter Lazar Pop Traykoff. In his memories entitled as “Macedonian Struggle”, Archbishop Karavangelis, wrote:

“ You have been Greeks since the time of Alexander the Great, but the Slavs came and Slavicized you. Your appearance is Greek and the land we step on is Greek. This is witnessed by the monuments that are hidden in it, they are Greek, too, and the coins that we found are also Greek, and the inscriptions are Greek.”

Today, the Greek policy wisely uses this theory: on one hand, giving it as a “Greek gift” to the post-communist Macedonia and, on other hand, using it among the international lobby groups on the pretext that the Republic of Macedonia steals the Greek history; and that it has territorial demands against Greece. According to this, if we take into account that Greece was the biggest importer of arms globally for 2007 (Financial Times, April 16, 2007), it is logical to ask the question if this is not a preparation for political aggression (a demand for the name is a demand for the land – Nomen est Omen), for “legitimate” armed threat.

From these reasons, we recommend to the Macedonian government:


1.To change the preamble of the Constitution of the Republic of Macedonia, such that the current formulation will be replaced with the regulation: “Republic of Macedonia is a country that belongs to all its citizens”.
2.To abandon its doctrine that the citizens of Republic of Macedonia are descendants of Alexander the Great. Alexander should be left as a cultural heritage to all countries in the Balkans and not a basis for the creation of national doctrines.
3.To reform the educational system in which the history will be taught based on authentic historical documents and not political and ideological interpretations.
4.To take into consideration the fact that the Bulgarians from Vardar and Aegean Macedonia, according to the principles of the League of Nations in Geneva, were considered as a Bulgarian national minority in Yugoslavia and Greece until 1944.
5.In the negotiations with Greece to take into consideration:
- The Convention for exchange of refugees from 1919 signed between Bulgaria and Greece;
- The agreement Kalfov-Politis from 1924 for the protection of the Bulgarian minority in Greece;
- Тhe financial agreement Molov-Kafandaris from 1927 that precisely defines the afore mentioned Convention;
- Тhe consent of both sides, Bulgaria and Greece, from 1963, that the disputed questions for the exchange of refugees, pertaining to the above mentioned agreements, and the demands for properties that originate from them, were resolved with a comprehensive agreement.
6.To strengthen the economic and cultural relations with all neighbours, especially with Bulgaria and Albania, without the inherited prejudices from the history, and to adopt and apply the Bulgarian experience towards NATO and EU membership.
7.To recognize independent Kosovo as soon as possible and request for U.S., Bulgarian and Turkish NATO troops stationed on the border with Kosovo and Serbia.

At the same time, we recommend to the Republic of Bulgaria:


1.To continue to support the ideals of the IMRO for a free and independent Macedonian state.
2.To take an active involvement in the “name issue” and to clarify the ethnic character of Macedonia to the relevant international organizations, and especially to the international diplomatic and academic community.
3.as a member of the European Union, to take care for the protection of the human rights of the Bulgarians in Greece, protection of the Bulgarian toponyms, to help the foundation of Bulgarian schools, and reconstruction of old Bulgarian churches and Bulgarian cemeteries.

Greece must understand that the stability of the Balkan region and the prompt NATO membership of the Republic of Macedonia are very crucial at this moment. If Macedonia was as petty as Greece, we would insist that their part of Macedonia be named "Southern Macedonia".

Our sincere conviction is that the name Republic of Macedonia is the only possible solution to the name issue, provided that the rights and opportunities of the Macedonian Bulgarians and all the citizens living there are guaranteed.

In presenting this Memorandum, we sincerely hope that the high places to whom this statement is presented will do in the name of Balkan stability, human decency and Christian principles all that is possible to preserve the name Republic of Macedonia and the historical truth about its peoples.

Sincerely yours,

Lazar Mladenov
President of the Bulgarian Cultural Club – Skopie http://bkks.org

[Bulgaria]

Предложението на УДБA ( Управа државне безбедности) за поредното разработване на Ристо Чулев, този път през 1957 г. Написано е ясно: "Потекнува од големо-бугарска фамилия и за време на бивша Югославия се осекяла како таква". От същата фамилия са Григор Чулев (брат на Ристо), осъден на 13 години затвор, където е убит и д-р Илия Чулев, осъден на 10 години затвор и също там е убит.

[Bulgaria]

"Македонско сдружение Преображение" е сдружение с НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ създадено на 23.10.2009 г гр. София.
Основни цели на “МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ” са:
1. Съхранение и утвръждаване на обичаите, традициите, песните, танците и други на македонските българи;
2. Разгръщане на широка общественополезна културна и просветна дейност;
3. Утвръждаване и развитие на гражданското общество в Република България;
4. Оказване на помощ и съдействие на българи от географска област „Македония”;
5. Осигуряване на съдействие, за пълноценна научна и публицистична работа по проблемите и „белите полета” в историята на географска област „Македония”, както и издирване и опазване на съществуващите за това, исторически документи и паметници;
6. Поддържане на културен и обществен обмен с други обществени организации в България и извън нея.
7. Осъществяване на благотворителна дейност, за развитие на гражданското общество в България.
Управителен съвет:

Оливер Водасов - съпредседател
Албена Крапчева - съпредседател
Петар Колев - съпредседател
Деян Мартиновски - секретар
Марсело Зафиров - член
Стоян Седянков - член
Биляна Христова - член


Надзорен съвет:

Костадин Атанасов - председател
София Карова - член
Филип Сърбиновски - член

Координатор за Област София - Костадин Атанасов
Координатор за Област Велико Търново - Станислав Стоянов
Задграничен представител за Р. Македония - Драги Каров
Задграничен представител за Кралство Испания - Петко Атанасов

БРАТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ:

Съюз на Македонските Организации
Македонско културно-просветно дружество "Парашкев Цветков" - гр. Плевен
Македонско културно-благотворително братство „Тодор Александров”- гр. Несебър

Македонско Движение Преображение - МДП http://mdp-bg.org/phpBB3/index.php

[Bulgaria]

Списък на български военни дейци (капитани,
офицери, генерали) родени в Македония и взели участие във войните за
освобождение и обединение на българския народ : Руско-турска ,
Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна, Втора
Световна войни, както и в Илинденско-Преображенското въстание. Повечето
от посочените тук военни дейци са завършили български военни школи и са
били част от или начело на българската армия.

[Bulgaria]

[Bulgaria]

[Bulgaria]

[Bratilov]

Ето не удивително
После распада Югославии, историки в Белград (в различии от ети в Скопие) доволно бьистро изменили своя позиция. Явно уже не били "указания с вьише" как надо писать истории)) В 1997г. появилась книга молодого сербского историка Срджан Пиривратрич - "Обим и характер Болгарии при Самуила". Очень интересная, конечно, мне как болгарин, била его дискусия с "македонские историчари".)))

[Bratilov]

Дядо продава архив на войводи
Бай Атанас събирал документите на пл. "Славейков"

Антимафиоти арестуваха 76-годишен пенсионер с нелегален архив на войводи. В дома на Атанас П. ченгетата от ДАНС и ГДБОП се натъкнали на дневника на Кръстьо Мисирков, както и на кореспонденция на Гоце Делчев, Тодор Александров, Пере Тошев и Борис Сарафов. "Този архив е единствен по рода си", категорични бяха от МВР, но не пожелаха да съобщят на каква сума се оценява находката.
Преди дни в родното ФБР постъпил сигнал, че пенсионерът разполага с лични документи на македонски войводи, които не само не декларирал пред властите, а се опитал да пласира и на черния пазар. Агентите се свързали с колегите си от сектор "Трафик на културни ценности" към ГДБОП и пратили на бай Наско агент под прикритие, който сгащил стареца с ценните документи. Освен дневници и писма в пенсионера са открити архивите на войводата Петър Ацев, както и на Атанас Лозанчев. Старецът събирал документите нелегално, докато продава книги на площад "Славейков" в столицата. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов бе категоричен, че ценностите от подобен тип обикновено са семейно наследство, затова сделките стават чрез посредник. Прекупвачите са готови да извадят десетки хиляди евро, за да се сдобият с исторически документи или предмети, собственост на войводите. Това финансиране обаче е от македонската държава, не от частен колекционер, убеден е лидерът на ВМРО. Особено интересен бил и фактът, че купувачите се опитали да се сдобият с архива на Кръстю Мисирков. "В Скопие почитат публициста като баща на македонската нация. От друга страна обаче, във всичките си книжа той ясно се самоопределя като българин", поясни още Каракачанов.

Теодора Йолчева
Десислава Георгиева

http://paper.standar...?article=341254

[Bratilov]

В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР


Първото впечатление, когато се влиза в Македония, станала от 1918 година "Южна Сърбия" е голямата тишина, абсолютния ред, почти необикновеното спокойствие, което владее там.

Под палещото слънце, при което омарата се носеше над червените наноси, в долината на Вардара, където великолепните посеви от двете страни на реката се ширят чак до безплодните планини, които ограждат хоризонта, жени и мъже с хиляди, се трудят без никакъв говор, без никакъв вик, без да се чуе една от тия песни, които навсякъде другаде се възнасят чак до небесата. Полето, извън обсега на погледа, е без никакъв човешки глас, смразено в едно усамотение, което величието на деня прави още по-неочаквано. Нещо от безкрайното, от необяснимото прави така, че нищо и никой тука да не прилича на другаде. Човек има чувството, като че ли влиза в един непознат свят.

Улиците на града, където минувачите изобилстват, където домакините чакат своя ред пред месарските дюкянчета, където тълпите от деца се връщат от училищата, не ви напомнят с нищо тия, които сте виждали на Балканите. Шумът тук, ако смея да го кажа, е тих. Тълпите, които се разхождат всяка вечер след залез слънце, говорят без възбуждение, като че шушукайки, и тяхното движение прилича на това при една процесия. Под преките погледи на полицаите, с пушката на ремък и револвера на колана, които кръстосват улицата, те се огъват като че назад.

"Към която и класа да принадлежат, всички македонци, които ще срещнете в Македония, от Охрид до Битоля, от Велес до Гевгели, в градове и села са все тъй. Те имат вид, като че са на гости у чужденци, които са поставили на изпитание тяхното търпение" ми казваше в Скопие един млад френски лекар.

Македония, която бе толкова дълго време кипеж и насилие, почива днес спокойно в сръбски мир.

•••

В Ниш вагоните на международния влак, инспектирани веднъж при заминаването от Белград, бяха претърсени най-щателно. Проверката на паспортите бе извършена с безполезна напрегнатост. Колкото пък до багажите, един час след заминаването от Ниш пътниците от съседното ми купе, евреи от Солун, оплакваха още нещастието си с техните куфари. А Ниш беше нищо пред това, което ни очакваше в Лесковац. Жените от третокласните купета бяха полусъблечени. Мъжете трябваше да се събуват боси.

Пътищата от Ниш нататък се охраняваха от войска, както в хърватско, но много по - строго: има тайни полицай навсякъде, като не броим тия, които се крият зад храсталаците, при приближаването н авлака. Всеки момент по тесните пътища, които кръстосват нивите с царевица, тютюн и лозята, се показват конници, вървящи двама по двама, като патрулите по време на война. Колко забелязах - от лесковец до Скопие, от Велес до Битоля, Щип и Охрид - такива едри жандарми, на тия малки пъргави коне, с карабина, поставена пред тях напреки на седлото, наблюдаващи хоризонта или разпитващи селяните или овчарите? Петдесет? Сто? Повече? Може би! Децата и старците при минаването им поздравяваха приведени. Старите жени понякога извръщаха глави. Близо до Прибоц две германчета, виждайки кафяво-жълтеникавите униформи, се укрили в една нива с царевица. Те били посрещнати от кавалеристите и силно бити по лицата с бичове.

"Всичко, което е възможно да направим, за да улесним анкетата Ви в Южна Сърбия, ще го сторим!" - ми беше казал д-р Радованович.

Той удържа думата си.

Моето пристигане е оповестено навсякъде. По всички гари от Ниш нататък специалните комисари се съобразяват с учтивостта, преглеждайки паспорта ми. При една изискана вежливост моите куфари не бяха претърсвани. Спътниците ми, които бяха прегледани до джобовете на жилетката, остават с убеждението, че личността ми не е от обикновените.

В Скопие представителят на Прес-бюрото, г-н Йованович, предупреден по телефона в навечерието от д-р Радованович, се занимава изключително с мене!

В грижата си да ме предпазят от всяка неприятна среща, неговите приятели и той не ме изоставиха нито за минута. Един младеж в сиво и една циганка просякиня, на която липсваше долната част на дясното уха, се показаха само неочаквано.

Разведоха ме навсякъде: във Военното казино; на бреговете на Вардара; в печатницата на вестника, който редактира Йованович; в института за опазване на здравето. Представиха ми множество любезни господа, цивилни или военни, които после имах удоволствието да срещам на всяка крачка - също в джамията, където вярвах, че съм влязал сам, също в старите македонски квартали, където техните длъжности съвсем не изглеждаше да ги извикат; също и във френските гробища, отстоящи на 3 км от града, където без мене, уверен съм, не биха никога отишли.

Единствения момент на усамотение в Скопие дължа на нашия консул.

Отличията на г-н Ги ще ме извини, ако призная тук, че благодарение на него, без всякакво съмнение, аз можах да свърша в Скопие почти всичко, което исках да направя. Има две врати действително за тия френски гробища, където нашия консул прекарва следобедите си и които е подредил най-добре: тая, през която влиза, идейки от града, и през която търпеливо чакаха малката циганка и младежът в сиво, и другата, тая през която незабелязано, без да бъдете видян от пътя, може да се отиде при Вардарските овчари. От там, ако един верен приятел е оставил автомобила си на ваше разположение, отива се бързо и далеч.

Вечерта на 14 юли - г-н Ги ще си припомни ужасната буря, която ни задържа до твърде късно, него и мен, във френския клуб на ул."Петър I", в най-силния дъжд настоях да си тръгна. Нямаше какво да ме задържа действително. Смрачило се бе напълно, електрическият ток бе прекъснат от страх пред инцидент и мойте верни пазители се бяха подслонили под покрив. В жилището, където влязох малко по-късно, при идването ми майката бдеше над едно момиченце на 10-12 години. Преди два дни, заловено ненадейно да говори български с една от другарките си, детето било силно бито до кръв. Неговият кръст и бедра бяха само рани. То едва се движеше и пищеше от болки, когато се опитваше да върви. Беше обаче предупредено, че ако отсъства от училище, или отидеше със закъснение, изправителната мярка ще бъде подновена.

"Употребявате ли телесно наказание във вашите училища?" - попитах същата вечер Йованович, в чиято компания и на още шестима негови приятели, между които един редактор на "Време" от Белград, привършвах вечерта в "Голямото кафе".

"Никога" ми отговори той. "За германци ли ни вземате?".

"Господине" ми беше казал бащата на малката ранена, "Вие видяхте как се отнасят с нашите деца. Това, което правят с децата, го правят с всички. Една македонка, която влиза в полицейското бюро или жандармерията я посрещат, като проститутка; един търговец - македонец, който дава на кредит на сръбски чиновник, не получава никога парите си и ако рекламира вземането си, той е предварително разорен; нашите селяни се огъват под тежестта на данъците и ако закъснеят с един ден с плащането им, те биват изхвърлени на улицата. Овчарите, които живеят в планината, не могат да отнасят провизии за повече от един ден; един от тях всяка сутрин трябва да идва за провизии и да дава показания в полицията за това, което е видял и чул, за това, което той и другарите му ще правят през деня. Писмата ни отварят, децата ни разпитват в училище за всичко, станало в къщи; нямаме също право да отидем от селце в селце без позволително. Но никога племето ни, което живее в мизерия и сълзи, не е било по-вярно на Македония! Когато ще трябва да се излее върху сърбите отмъщението ни, ще бъде бизмилостно като Божието правосъдие."

"Това, което Ви е казал тоя човек" ми заяви след няколко часа един от нашите съотечественици, чието дълго пребиваване в македония е сближило с нещата и хората, "е за жалост самата истина; няма една дума , казана в повече, която трябва да зачеркнем. Нищо не може да Ви даде идея за ужасния режим, поддържан от сръбската администрация над македонското население. Нищо повече от мъстта, която се надига. Аз познавам башибозуците. Те бяха агънца пред сърбите! Това ще свърши лошо, ще видите."

Бащата на малкото момиченце ме отведе след бурята в края на турския град, от другата страна на Вардар, при старците, чийто адрес ми бе даден с препоръки същата сутрин у консула от един от гостите на г-н Ги.

"Боже мой, господине" ми каза жената, "ние сме погубени, ако някой Ви е видял да влизате!".

Мъжът и тя, при светлината на лампата, която пишеше в ъгала на масата, гледат с учудване тоя французин, който не се бой от полицията. Те м еразпитват. Дали ще ида във Велес? В Щип? В Неготин? Също, може би и в Битоля? Аз ще бъда добре посрещнат, защото сърбите ги е страх от французите, но не ще видя нищо.

Мъжът е прегърбен и неговите 50 години изглеждат 70. Кракът му? Той е бил счупен с удър от тояга в затвора, където е престоял две години, защото брат му е избягал. Затворниците полирали моливи и металически перодръжки. Хиляди на ден. Два пъти седмично, посред нощ, стражарите го водели в малката тъмна стайчка за изтезания, където всеки затворник получавал 25 удара с тояга по стъпалата на краката и 25 по ръцете, предварително изкиснати половин час в хладка вода. Един килограм чер хляб на ден и две чаши вода по обяд. Железните вериги тежели двадесет килограма. Краката и ръцете, деформирани, носят покъртителни белези. Под коляното костите, някога си пречупени, срасли без да бъдат наместени, образуват нещо като стъпало под кожата.

"Вие го видяхте?" ми каза същия, който ме беше изпратил там. "Ако това не е опасно за самите тях, бих могъл да Ви посоча десет-двайсет други. Всички, които излизат от затвора, са в същото състояние, и половината, да не кажем две трети, излизат само, за да бъдат хвърлени в общата яма. Това, което става в "жилищата на смъртта" е невъобразимо! Достатъчно е при това да видите в какво състояние се завръщат от разпита при следователя. Аз видях в Охрид един обвиняем, на когото бяха "запушили" естествените отходи, отпред и отзад, за да му развържат езика и когото хранеха и пояха изобилно, насила, от три дни. Той пищеше от болки, но не признаваше. Възможно е да няма нищо да признава, но това няма никакво значение тук. Тогава започваше страшен бой, не му оставяха никакъв зъб отпред."

Д-р Тумбич, бивш министър на вътрешните работи на Сърбия, когато ме прие в Загреб; Стефанович и Меслич в Белград; и една висока сръбска личност от опозицията, с когото обядвах у един общ приятел в Земун, ми възпроизведоха такива детайли за режима на диктатурата.

- Ако се знаеше - ми бяха казали те - това, което става в нашите затвори, ще се разнесе един вик за срам на Европа. Кабинените на следователите са стайте на изтезанията. Хиляди човешки същества, мъже и жени, дори до децата, там са измъчвани адски и агонизират без надежда. Политическите затворници, събрани в клетки, където са тъй притиснати, че не могат да направят никакво движение, ги оставят така със седмици, в една невъзможна за дишане атмосвера, в урина и изпражнения до колене. Изтеглят ги само, за да ги бият до смърт, за да ги измъчват с желязо и огън. Влашкото безчинство, в което толкова изобличаваха турците, е понастоящем в действие, когато нищо не получи, да бъдат изтръгнати признания от заподозрените. Същото е със старците, същото е с жените...

- Невъзможно!

- Невъзможно? - ми изкряска моят гост от Замун. - Невъзможно? Но само бандитите, които безчестят страната ни, да отворят - ако смеят да отрекат - пред една комисия то лекари и международни съдии един затвор, който и да било. Тогава ще се види дали това, което ви казвам е невъзможно!

- Ако избухнат вълнения в Македония - ми казваше в ниш главния секретар на префектурата Шишич, - те ще бъдат дело на изпратените от София и BMPO банди. Македонските жители са сърби телом и духом, както са сърби и по народност.

Йованович в Скопие, д-р Радованович и бившият министър-адютант на вътрешните работи Павлович в Белград, и подпрефектът на Велес г-н Николич, ми го бяха заявили преди него. Това е лайтмотивът на официалните пансръбски среди.

... Там е именно целият въпрос.

Всички македонски деца днес говорят сръбски на улицата. Когато водят там разговори, и това е именно едно от най-изненадващите неща, което се вижда в Македония, че тия тълпи от момчета и момичета, отивайик или връщайки се от училище, прикриват чувствата си с говора. Всички също, признавам го, отричат своята народност и се обявяват сърби с тоя "ентусиазъм", за който ми беше говорил д-р Радованович.

Когато попитах ученика, когото учителят ми бе посочил в основното училище в Скопие като първи по френски език, да ми каже националността си, той ми отговори: "Аз съм югославянин, господине!" с една живос, която не оставяше никакво съмнение за неговите чувства, също и за респекта, който му вдъхваше линията в ръцете на учителя му. Да, но на какъв език, ако не на български, тия деца, веднъж се завърнали в къщи, разговарят със свойте родители, които не знаят друг език? И тяхната душа, тяхната интимна мисъл кои от двата езика употребява, когато размишлява, когато говори на самия себе си - тоя на майките им или на учителите от училището?

Вярно е, че всички македонци са посърбили свойте имена на -ов с прибавянето на -ич. От единия край на страната до другия всяка следа от "македонизъм" е изчезнала: надписите на магазините, етикетите на будките на търговците, актовете за раждане, венчавка и смърт, менютата по ресторантите, надписите по паметниците в гробищата - всичко е на сръбски. В цялата Македония не ще намерите един вестник, една книга, една брошура, един само надпис на български - единствения говор в македония преди 15 години.

Да! Всяко забавяне с посърбяване на името, обучението, търговската реклама, подписа; притежаването на най-малката книга на български език, би коствало на виновния от шест месеца до пет години затвор и една такава доза от бой с тояга преди, през време на излежаването и след, че стремежът на македонците да се посърбяват се обяснява сам по себе си.

Вярно е, че лоялността на македонското население е безупречна, тяхното различно отношение към всичко, което притежава частичка от авторитета на нещо "вълнуващо" - употребявам думата, която ми се каза в Белград - и която те изразяват всичко, когато ги изпитват публично, тяхната радост, че са "станали отново сърби".

Да, но тая лоялност, това различно отношение, тая радост, когато се види що крият, стават страшни!

- Никой няма нужда - ми казаха македонски бежанци в България - да проповядва на сънародниците ни омраза към сърбите. За да бъдат убедени най-дълбоко, нужно е да отворят сами очите си. При това, как нашите пропагандисти от BMPO и от София биха проникнали до македонското население? Никой не можеше да проникне вече в отнените територий; нито едно писмо, нито един вестник, нито една книга. Милион и половина македонци са отделени от останалия свят, чужди на всичко това, което става на земята, като че живеят на Сириус.

Точно така е!

Напуснах Македония покрусен, развълнуван. Отвратен от това, което видях там, чух, разбрах, проверих лично аз - благодарение на възможностите за проучване, с които разполагах и въпреки големите усилия на белградските агенти да ми попречат на всяка цена да открия истината.

И аз заявявам, аз, французинът, който дълбоко обича Сърбия и който достатъчно го е доказал в течение на двадесет години - заявявам с чувството, че моята преценка изразява много по-малко, отколкото е в действителност, че хората, които представляват днес в Македония настоящите господари на Югославия, които са чиновници, съдии, свищеници или полицаи, петнят своята страна. Преди да бях отишъл на мястото, преди да бях видял със собствените си очи, аз се отказвах да възприема, въпреки тяхната точност, действителността на обвиненията, насочени от македонските организации в България против сръбската администрация в Македония.

Сега аз го признавам: те не съдържат нито една невярна дума. Всички случаи на жестокост, на насилие, на деспотизъм, на аморалност, които можах да проверя, признавам ги за верни - без никакво изключение. Материално и морално поробените са подтиснати, ограбвани, измъчвани извън всякаква представа. Никаква възможност за тях да потърсят правосъдие, никаква помощ, никакво покровителство за никого, каквото и да бъде социалното му положение, полът му, възрастта му. В Македония конфискуват, затварят, измъчват, убиват легално, систематично, спокойно, жестоко.

"Там изпратиха" ми казваше миналия август в Топчидере един френски чиновник, чието име трябва да премълча, за съжаление, за да не му напакостя, "гнилото на югославската администрация, всички, които бе невъзможно да назначават или задържат другаде, една шайка от разбойници, садисти, грабители на обществените средства. Тяхното невежество, тяхната грандомания, аморалността им са невъобразими."

•••

Аз видях следното:
В Битоля на сто метра от участъка, в една то най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им. "Мръсен българин! Македонски свиня! Аз ще те науча сръбски!"
Запасният поручик, който ме придружаваше - един хърватин от Загреб, с когото се запознах идвайки от Белград - ми каза: "И това, което тия хора правят тук, ще искат да върнат унас. Това са демони - не хора!"



Аз видях следното:
При строежа на телените мрежи, между Гюргево и Валандово, македонски селяни, мъже и жени, копаеха вълчи ями, под надзора на сръбски жандарми. Горещината бе ужасна, повече от 40° на сянка.
Един подофицер се нахвърли върху едно съвсем младо момиче, което се бе спряло до своята количка, очевидно изморено. Той я нагрубява, удря е плесница. Жертвата протестира. Един знак. Хваната от двама войника, просват жената по корем върху една купчина пръст, държат я за раменете и краката, смъкват и дрехите и десет пъти последователно бичът на подофицера се уви около кръста и ханшовете и. Наказанието е свършено, виновната е пусната, окървавена и олюлявайки се взема отново своята количка. Нито един от присъстващите на работа не бе повдигнал даже очи.



Аз видях следното:
Един селянин близо до селището Орасак, между Куманово и Ново село, бе привързан със смъкнати потури за едно дърво. Цялото му лице, гърбът и коремът бяха в кръв. Заобиколен беше от трима жандарми и един подофицер. Четвърти жандарм излизаше от една къща. Той носеше котка, която правеше усилие да се освободи от торбата. Дигнаха потурит ена жертвата, привързаха ги под всяко коляно и поставиха вътре котката, вбесила се вече. Цялото село, мъже, жени и деца гледаха мълчаливо. Човекът, комуто разяреното животно раздираше месата, виеше от страшни мъки.
"Да си вървим!" ми каза французинът, който ме заведе там със своя автомобил. "Ако се намесим, ще го оставят, но ще му раздробят черепа, след като извърнем гръб."

•••

В 1915г., когато армиите от Белград, което бяха заели Македония от две години, бяха разбити и се оттегляха към Албания, македонците се нахвърляли безмилостно върху ранените и останалите назад войници. Имало ли е жестокости и изстъпления? Аз бях от тези, които ги разгласиха по света. Днес, знаейки това, което зная, като видях това, което можах да видя, не ще имам повече силата да обвинявам! Кръвта зове кръв!

"Опазил ме бог" - пишеше преди няколко седмици специалният пратеник, който един голям парижки вестник бе натоварил да отиде и проучи "опасностите от войната " на Балканите - "да се заемам с това, което става в Македония!"

Какво е дошъл да върши на Балканите, ако той се отказва от най-същественото?

Македонския въпрос? Но той е целият проблем на Балканите. Той резюмира всички възгледи, той осветява с осветителна светлина манталитета и методите, които са умножили и от ден на ден правят по-застрашителни опасностите от война. Македония обяснява Хърватско, Банат, Словения, BMPO - цялата кървава и трагична дилема, където вилнее пансръбската диктатура. При липса на аргументирано мислене, да не се каже нищо на френското общество, което сте били натоварени да осведомите, това е единствения начин да заслужите доверието, което Ви е дадено!

Пожарът н аБалканите може да избухне всеки момент и Македония е, директно или с контраудар, която щ его възпламени. Не на Рейн, не към полския коридор е непосредствената опасност. Тя е на юг от Дунава, където "мирът или войната" - да си послужа с думите на г-н Пол Бонкур - "са заложени на карта". Там е бурето с барута, там, както в 1914г., ще се възпламени искрата.

Чия е грешката?

На македонците ли, на българите ли, на хърватите ли, на италианците ли, както пансърбите не престават да посочват във всички среди във Франция, отдали им подкрепата си, като резултат на непосветеност или интерес, се дължи духът на реванша и приготовленията за нападение?

Не!

Трябва да имаме смелостта да го кажем, защото единственото средство, което ни остава, за да поддържаме в Европа (ако вече не е късно) един мир, това е да говорим истината: Само на сърбите!

Диктатурата на Белград е, която води балканите към война, а с тях и Европа - с настървението, което повдига; с жестокостите, които заповядва; с потъпкването на всичките си задължения за свобода и правосъдие спрямо победените; с цялата си политика на насилие, лицемерие, империализъм, която тя следва против интересите и волята на грамадното болшинство югославяни.

Още данни?

В 1918г., когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 уцители. Църквите притежаваха - в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески - ценни богатства, дело на хиляда години македонска култура и мисъл.

Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или пратени в Стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха, бяха напълно разграбени. В Скопие, Щип, Велес, в 20 селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели, аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато попитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха - всички, без изключение - "отнесоха ги в Белград".

От показанията на всички югославски чиновници, които разпитвах по тоя въпрос - подпрефекта на Велес г-н Николич; неговия инспектор от полицията г-н Джаганетич; агента на Прес-бюрото в Скопие г-н Йованович; двама доктори от профилактичния институт в Скопие; главния секретар от префектурата в Ниш г-н Шичич, шефа на полицейската служба в Куманово; най-после югославския министър в София г-н Вукичечич - установих, че всичко е било систематично, методично разрушено в религиозната организация и националното културно творчество на македонското население.

"Свещениците?" ми бе казал д-р Радованович. "Ще бъдем безмилостни към тях в Хърватско."

Впрочем и в Македония!

И всичко това, което е наранило до костите македонското население, и което то не ще прости никога бе, повтарям го, напълно забранено с един договор, гарантиран от Франция. Нито един ред, нито една запетая от тоя договор не бе спазен от сърбите!

Нещо повече.

Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.

В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата "Св.Димитър".

- Какво ги направихте? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.

- Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.

Във Велес българските офицери, загинали при последните сражения по време на френско-сръбската офанзива през септември 1918 г., били погребани в старата църква "Св.Панталеймон". Те били изровени от сърбите и остатъците им хвърлени за градските нечистотии.

Видях известни гробища - в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовист, Криволак, Велес, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници бяха разрушени, имената и надписите на български език изличени с удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини.

Независимо от почитта, която във всички цивилизовани страни се отдава на мъртвите, тези гробища бяха покровителствани също и то договорите.

Предпочитам да не говоря за състоянието, в което са военните гробища, малките островчета с гробове, срещани по протежение на пътя, който са следвали при отстъплението българските армии, капитулирали при Скопие.

Има извършени кощунства, които отвръщават!

И от тоя ад никой не може да избегне. Границата е затворена, като затвор и никаква молба за паспорт за заминаване в чужбина не се уважава. Двадесет пъти в Южна Сърбия ми се повтори същата история: обезумели родители отчаяно се молят да им се разреши да отидат и прегърнат умиращите си деца в Швейцария, Франция, България; стара жена моли да отиде при своя мъж, избягал от 10 или 15 години; гимназист иска да отиде в един френски университет. Отговорът е един и същ: не!

"Мислите ли" ми казваше Йованович, "че ще се завърнат вече!"...

•••

Един от пунктовете, на които се опира най-лесно прапагандата на диктатурата, е грижата за народното здраве, хигиената и прогресът, който са постигнали в Македония след сръбската окупация. "От една страна, където се ширеше маларията, тифусът, венерическите болести, където населението тънеше в невежество и мръсотия" ми бе казал д-р Радованович и директорът на хигиенния отдел при югославското Министерство на вътрешните работи, "ние направихме благодарение на Франция, която има великодушието да ни авансира, една от най-напредничавите и оздравени страни на Европа."

Действителността, която видях е малко по-друга.

В Скопие например стотици милиони са пожертвани за постройката на едно грамадно Военно казино, по-голямо от клуба на сухоземните и морски армии в Париж; направено е също грамадно здание за клона на Народната банка в Белград и луксозни квартали с жилища за чиновниците и офицерите, но облаците от комари след залез слънце изскачат от блатата на вардара, от отворите на каналите, от всички локви, изобилстващи в стария град и предградието му. Центърът на Скопие е сравнително чист, но старите квартали, където живеят повече от петдесет хиляди души, никога не се измиват, никога не се помитат, тънат в разлагащи се боклуци. Един хубав "Институт за изследване и опазване на здравето", където видях даминават тълпи от нещастници, сифилистици, болни от малария, от туберколоза, жени и деца до последната степен на изнемощяване и анемия, се издига зад гарата. Персоналът е опитен и отдаден на работата си, има специални отделения, но инсталациите са жалки и недостатъчни, мърсотията отвратителна. Аз видях една стая за преглед, където чершафите не бяха сменяни от 15 дни и бяха изпоцапани с кръв и засъхнала гной.

"Няма пари!" ми каза директорът.

Във Велес, Щип, Ново селе, Градско, Криволак, по дължината на Вардарската долина и притоците и, детската смъртност от дизентерия, общата смъртност от малария и туберколоза, числото на сифилистиците са ужасни. Нехигиеничността, недоимъкът, мизерията на селяните, работниците, търговците също надминават въображението. Навсякъде водата, която употребява населението, е заразена от най-вредни огнища - разлагащи се боклуци, гробищата, изпражненията - ако не се употребява направо от реката. Притиснати от данъците, печелейки с мъка прехраната си, хората оставят да се срутят къщите им, живеят сбито в жилища без въздух и светлина.

Изразходвано е без сметка, признавам го, за постройки на казарми, официални здания, затвори, стратегически железници, но пътищата, които използва населението, са в едно неописуемо състояние, не ще намерите никъде болници, нито диспансери. Нищо, съвсем нищо не е направено от сърбите в Македония от гледна точка на народното здраве, хигиената, материалния и моралния прогрес. Малкото, което е съществувало при идването им, поради лошо поддържане, не съществува вече.

•••

Напуснах Скопие, заявявайки на Йованович, че ще ида в Битоля, откъдето бих взел автомобил за Охрид. Вървях по тоя начин да отбегна грижите на властите.

Два часа по-късно аз слизах от влака във Велес.

Полицейският инспектор Джаганетич, който ме поздравяваше на прага на хотела едва пет минути след пристигането ми - службата по осведомяването действително добре действа в Македония! - е един очарователен човек. Той говори френски с акцента от Ариеж (там е прекарал четири години през време на войната) и не се поколеба да изгуби и следобеда си, за да ме развежда из града при горещината на палещото слънце.

Из пътя той ми разказа своите приключения с комитаджийте от ВМРО.

-Идват ли още до тук?

Аз му поставих въпроса в момента, когато влизахме в бюрото му, в подпрефектурата - при една хладина, на която тия, които не са се разхождали два часа при 38° на сянка, в един град без сянка, не познават цената и.

-Ние хванахме последните преди три години близо до село Катзибегово. Четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета. Държа им се компания цяла нощ!

- Навярно са се забелязвали!

- Колкото за това, да! На сутринта, когато трябваше да тръгнат, не можеха повече да се държат прави. Но знае се лекът: няколко удара с бича по бедрата и те тичаха, като сърни.

- Най-същественото при това беше да се принудят да проговорят тия мръсници. За това ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укрити и подпомогнати из пътя. Трябваха ни имената и адресите на техните приятели.

- Е, добре вярвайте ми господине всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удър)! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. На третия - те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но нито един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това не бе всичко. Имаше една, която когато я развързваха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорените въглища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово Но това на много лошо мирише. Господин подперфектът не се съгласи.

- Тогава ненадейно изнамерих...

Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.

- С това мръсниците издадоха повече от двадесет сподвижници: селяни, овчари, жени, дори деца! Нямах време да пиша! Вие познавате г-н перфекта на полицията Киап, защото има печата му на паспорта Ви - е добре! Вие бихте мигли да му дадете рецептата.

Изведнъж всичко, което ми беше казано в Загреб, София, Белград за начините на разпит, употребявани в сръбските затвори: нос и уши изрязвани, дланите и ходилата пристягани, прищипване на гръдните зърна с нажежени клещи, разкъсване на половите органи, нажежени железа, положени на кръста и под краката - се завърнаха в паметта ми.

Аз изброявам тия "начини" на инспектора.

Той почна да се смее.

- Но, не, господине! Вие вярвате, че един тип, на когото пристегнат ходилата, който изпитва страшни мъки със зъбите и който е подложен на всички мъчения с рязане в течение на два дни, се страхува от останалото! Най-вече, когато е сигурен, че ще увисне на въжето, и да говори, и да не говори. Моята идея, господине, бе именно тая - страхът от въжето.

- Поставих всички съвсем голи тук в ъгъла и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг. на всеки крак . Аз бях седнал там, където сте Вие.

- Не искаш ли да кажеш?

Всеки път, когато кимваше "не" с глава, стражата му отправяше юмрука си. На третия път бях близо до него, колкото да се допра.

- Добре! Виждаш ли тоя бръснач? Ако откажеш сега да отговаряш, ще го опитам на теб. След това - на въжето! Ако не ни кажеш от къде си минал, кой те подслони и осведоми по пътя, ще бъдеш пощаден и освободен. Разбра ли?

На първия направих две изрязвания. Той проговори, когато взех отново бръснача ... Едно дознание от две страници ... Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна.

- И Вие го пуснахте на свобода?

Аз чух тия си думи, като че някой ги бе казал отстрани. Всичко, каквото имаше в малката стайчка, където бяхме аз и инспекторът, като че в тоя момент го виждам: стария скъсан килим, бюрото с досиетата и купа папки; портрета на крал Петър, вдясно, на стената; една фотография на краля и кралицата върху един бял шкаф. На склона пред отворения прозорец едно магаре, измъчвано от топлината, хрупкаше изсъхнали тръни.

- На свобода? Впрочем как? Но тъй, само тъй ги накарах да говорят! Когато първият каза всичко, двамата жандарми го отведоха уж долу при доктора. При вратата му поставиха въжето на шията и го окачиха на дървото, което е пред малкото кафете, на площада. И четиринадесетте минаха! А най - забавното бе, че кафеджията не е имал никога толкова клиенти; не се опразваше кафенето. Селяни идваха отдалеч, за да видят това! Обаче замирисаха толкова много, че след два дни трябваше да ги хвърлим във Вардара. Знаете ли, господине, всички тия "македонци" седяха там, някои с децата си, без нищо да кажат, с часове да гледат мъртвите. Г-н подпрефектът направи рапорт до г-н бана в Скопие, описвайки му хубавия пример, който това даде.

- Вие ще говорите с г-н подпрефекта, когато след малко бъде тук. Другите типове, като видяха първия признаха изведнъж.

Прекрачил стола със запотено лице, инспекторът Джаганетич си играе със затворения бръснач...

- Това Ви вълнува? Вижда се добре, че не познавате тези разбойници! Те пребиха дозина хора и подпалиха в Кратово и Крупище къщите на сръбските полковници, където всичко бе изгорено. Комитаджиите от ВМРО, виждате, трябва да намажат въжето! Един куршум в корема, два-три удара с тоягата, това е, което заслужават! ... Една цигара? И едно турско кафе с прясна вода?

Кафето бе донесено - от дюкюнчето, засенчено от столетните дървета, където 16-те нещастници са се били разложили от слънцето - а инспекторът, докато аз се разхождах, даваше нарежданията си на полицаите, дошли на доклад.

Ето ни отново сами.

- Ами двете жени? Умряха ли без да признаят?

- Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта!

Значи така, това е също вярно, тази жестокост, за която ми бяха говорили д-р Трумбич в Загреб и перфектът П. в Белград, което аз мислех за невероятно, неокачествимо безчестие и за което бившият министър на вътрешните работи ми бе казал, че е в употреба, откак диктатурата съществува, за да разтворят полицаите и най-здраво стиснатите устни.

- Да! Свещта! Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха, като вълчици. Не можеше да се стой в стаята от миризма

- И после?

- После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един! Знаят що ги очаква. Вижте! Г-н подперфектът може да отиде тая сутрин, съвсем сам, чак до Караслар през пусти пътища, тъй спокойно, като че ли си е бил на терасата на Калемегдан.

Разбирам поздравите, с които бяхме посрещнати преди малко, като посещавахме града.

Месарят, който прекъсна да разсича агнето, за да доиде да ни се поклони на прага на бараката си, с една голяма усмивка, няма нищо общо с бандитите на BMPO. Не, не! И той иска да се знае това ... И тоя дърводелец, и тоя обущар, също и тоя градинар, също и тоя кафеджия.

Един път - това бе в старата търговска улица на левия бряг на Вардара, аз се обърнах случайно, изведнъж. Разбирам сега изражението на поглед, пълен със злоба.

Съвсем евтино платих словенското вино, което инспекторът намери толкова хубаво, на закуската, която направихме заедно в хотела в компанията с френския инженер, който строи новия стратегически път Велес-Прилеп, г-н Матийо.

Комарите са непоносими, но подперфектът г-н Николич притежава една любезност, която прави да забравите техните парливи ухапвания. Когато му разправих историята с бръснача, той прояви явно безпокойство, но схващайки, че аз познавам добре нещата, се успокои. Пошегува се даже, смеейки се за усещанията, "малко силни, несъмнено, но все пак - кой знае? - може би не толкова неприятни", които бяха изпитали двете екзекутирани нещастници.

След едно ново посещение на Велес, възхитен от същия изглед към възвишенията на Ветренско, Раковак и Йеловице, както през време на разходката ми с инспектора Джаганетич, ние се настанихме на терасата на хотела, където г-н Николич непрекъснато се наливаше с бира. Всички маси са заети от офицери и пред нас по прашната улица минава и заминава целия Велес, под острите погледи на двама полицай, които дежурят пред хотела; други офицери непрекъснато кръстосват, зачервени в своите униформи, безупречни в облеклото и походката, въпреки ужасната горещина.

Но когато се заглеждаха в хубавите момичета, които закачаха, минувайки последните не ми отговаряха. Също патрулите, които се движеха между тълпата и изправяха снаги и продължително козируваха, когато срещнеха по-висш чин. Като че някаква невидима стена разделя цивилни от военни. Близо до мен, забавлявайки се да ме гледа как махам из въздуха с ръка, за да пъдя комарите, подперфектът пие халба след халба ледена бира. Той изглежда мног осе интересува да знае впечатленията ми от това, що видях. Когато се научи, че аз вече съм преминал с автомобил цялата област от Щип, остана слисан със зинала уста. С автомобил? Впрочем, наел съм го в Скопие? И не съм срещнал полицаи? Това е много вече! И не са ми казал инищо? Не!? А в Кратово? Смятам ли да посетя Кратово? Не трябва да пропущам, ако желая да отида, да видя капитан мина.

- Един ветеран от войските на крал Петър, който посмя да отиде и се установи съвсем сам в една област, кипяща от революционери. Един истински сърбин! Той извика в Кратово двадесетина от старите си приятели и ги настани в изоставените земи и къщи, раздаде им пушки, които поиска от полковника на Велешкия гарнизон и за няколко месеца, благодарение на него, страната бе очистена от българите, които заварихме при идването си. Със собствените си ръце той е убил девет. Той даде такъв пример на патриотизъм и енергия, че Негово величество, когато идва миналата година в Скопие го поздрави, произведе го офицер и го декорира с орден. Господин Йованович не Ви ли разправи историята с женитбите? Не? Заслужава да я чуете и това е една от заслугите, за която Негово Величество най-много възхвали Мина.

Подперфектът прекъсна, за да прати по дяволите сина си, който бе дошъл за трети път да го предупреди, че съпругата му го очаква за вечеря. Детето, обогатено с половин динар, отиде да си купи бонбони, а г-н Николич продължи.

- Представете си четиринадесет от приятелите на Мина дошли ергени в Кратово, не намират жени да се оженят. При все това жени не липсваха, вследствие на факта, че половината от мъжете бяха забягнали или лежаха в затворите, но никоя не искаше сърбин. А! Това не трая дълго. Една неделя мина събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. те взеха 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени. Аз разтрогвам брака ви! - каза Мина. въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани. Тогава Мина г ипривърза за масите, четиринадесетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно. ... И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха "да".

Мина повика един поп от Стара Сърбия и венчаха ония, които Мина в името на краля бе развел, а другите - веднага след това. Кат освадбен подарък всеки съпруг отнесе в къщи тоягите, с които току-що бяха си служиле. Всичките имаха деца. Една от разведените има две наведнъж!

Аз нямах време да отида да видя поручик мина и съжалявам за това. но често след тая юлска вечер, когато добрият г-н Николич във Велес ми разказа историята за женитбите в Кратово, аз си мислех за радостта, която са изпитали, след като са научили единадесетте прокудени там, в България. Изразих на Йованович възторга си от поручик Мина и съжаленията, че неговият пример не се следва масово.

- Но следва се! - ми възрази представителят на Прес-бюрото - Нашите свещеници не се колебаят да венчаят веднага един военен или чиновник, който желае да се ожени за съпругата на някой забягнал. Само в Скопие и околностите му мога да наброя повече от 20 примера.

- Трябва ли жената да даде съгласието си?

- Слава богу - ми отговори Йованович, смеейки се - в Южна Сърбия не ни липсват орехови дървета, които правят да омекне и най-упоритата жена. В повечето случай, обаче, те самите схващат задълженията си. И родените от тия бракове деца, чудно нещо, са почти винаги момчета, сърби сто на сто.

Аз видях в едно село между велес и Щип една от тия "повторно омъжени". Тя играеше на прага на портата си със сина на сърбина, едно хубаво детенце на 3-4 години. Бе тъй нежна с него, че познавайки историята и чрез своя водач - един югославянин от Хърватско - останах почуден. Споделих учудването си на френски с моя спътник. Информирана за мисията ни младата жена се усмихна:

- Кажете му - добави тя - че аз искам моя син да ме обича толкова, че самата аз в деня на освобождението да насоча там, където трябва куршума на неговата пушка!

Сръбските колонист, и в частност чиновниците, които успяват по добра воля или насилствено да се оженят за македонки, са предмет на предпочитане и специална почит. Белград вярва действително, че няма по-добро средство за сърбизирането от смесените бракове. Йованович, Николич, Раданович, Шимич ме уверяваха в това, доволни от резултатите, които са последвали официалните инструкции. Македонците, които разпитвах по тоя въпрос именно във Велес, Скопие и Битоля, също и различните съотечественици или френски протежета, които срещнах в македония, ми дадоха ясна представа за употребяваните методи и за успеха на тази "бракова сърбизация"

От многото случки, които ми бяха разказани, аз можах лично да проверя две.

Във Велес ми казаха, че дъщерята на един търговец от града - Грозданка Зафирчева - отказваща да се омъжи за един стар сръбски подофицер, чиновник в дирекцията на полицията, била изнасилена, после убита от него.

- Това стана в тая къща, която виждате там до черквата - ми каза едно лице от Велес, чийто живот и тоя на близките му, ако сърбите знаеха, че той ме осведоми, не би струвал скъпо. - Грозданка, когато сърбина я освободи, казвайки и, че сега тя ще има дете от него и ще трябва да се омъжи за него, го заплю в лицето. тогава той извади револвера си и я застреля.

- И той бе подведен под отговорност?

- Не, господине, и Вие бяхте седнали до него вчера вечер на терасата на хотела, когато разговаряхте с господин Матийо, френския инженер. А г-н подперфектът заповяда никой да не пристъпва на погребението на Грозданка. Той също нареди нейния баща незабавно да заплати данъците си и понеже не можа, имотите му бяха отнети и той разорен.

Другата история се е разиграла в Скопие. тя ми бе разказана на 14 юли в автомобила, който ме отвеждаше в Черна гора, когато моят "телохранител" ме чакаше пред френските гробища.

Директорът на полицията Арсо Попович решил да "посърби" едно от най-хубавите момичета на ул. "Петър I", Гена Велева. Много пъти, той се постарал да постигне това, но безуспешно. Тогава решил да арестува г-ца Велева. В затвора, несъмнено, работите стават бързо и без усложнения.

- Този попович - казваше информаторът ми (който не бе нито македонец, нито от техните приятели) - е най-мизерната личност, която до сега съм срещал. Той желаеше всички жени, дори деца още, и ги имаше всичките, нещастниците! С терора, който упражняваше той бе достоен представител на своя шеф, бана Жика Лазич. Не ме интересува кой предупреди малката Велева и как тя се справи с положението - не искам и да го зная - сигурно е, че когато Попович пратил да я арестуват, тя била вече забягнала. Телеграфират напразно на границата: тя я преминала. Попович позеленява от яд. Родителите на момичето и шест нейни приятелки заплатиха за нея - затвор, бой в продължение на седмици, глад, гащи за признания /гащи, измислени от Жика Лазич - поставят в невъзможност затворника да задоволи естествените си нужди/...

За жените особено това не е било никак забавно. Една от тях, когато я освободиха бе надебеляла.

- Все пак ... - казвам.

- Така е! - отвърна спътникът ми. - И как искате да бъде другояче?

- когато пазачите на затвора или стражарите бият една жена, окачат я гола, с главата надолу, за да я бият по ходилата, или я поставят седнала на разгорени въглища, за да и улеснят признанията, както те се изразяват. О, да! Това съвсем не са светии! Имайте също предвид, че турците владееха Сърбия в течение на повече от 400 години. От всички племена, които бяха покорили, сърбите са тия, които най-добре възприеха османския манталитет. А пък турските затвори съвсем не бяха образцови и пашите, за да пречупят най-голямата съпротива на подсъдимите, употребяваха известни власи за куриозни работи.

Същата вечер един французин ми даваше за извършените мъчения върху бащата и интимната приятелка на забягналата, г-ца Донка Иванова, следните факти: бащата е бил обут цели четири дни с "гащите за признанията" и получил на пет пъти 600 (словом шестотин) удъра по ходилата и по дланите на ръцете, предварително изкиснати в хладка вода един час. Г-ца Иванова, окачена с главата надолу, е била бита с бич два пъти последователно - по кръста, корема и гърдите - до изгубване на съзнание. Подложена после на наказанието със свещта, тя признала всичко, каквото са искали.

Бяха ми казали преди да напусна Париж, че вуйчото на г-ца Велева, Петър Панов, предприемач във Велес, обвинен че я е снабдил с необходимите и пари да избяга, е бил "премахнат" от полицията в този град. Затворен без присъда? Интерниран в някое затънтено селище на Стара Сърбия? Убит? ... Нищо не се знае.

Във Велес опитах с хитрост да се усведомя:

- Моят брат - казах аз на подпрефекта - беше военен лекар, причислен към сръбската армия през войната. Като такъв, казал ми е, че е лекувал в 1916 гдина един ранен българин - някой си Петър Пенов, които е бил, струва ми се , предприемач-строител във Велес. Ако тоя Панов живее още тук, ще ми бъде много приятно да го видя.

- Това бе един безподобен мръсник - ми отговори комисарят, който присъстваше на нашия разговор. - Най-добрия агент на BMPO в областта! Спомняте ли си г-н Николич? Пенев, същият, който снабди с фалшив паспорт малката Велева от Скопие. Не ще може вече никуму да услужва.

- В затвора ли е?

- Да, на дъното на Вардара, с два куршума под кожата!

•••

Във вагон-ресторанта на българския влак, отнасящ ме от кошмара, който току-що преживях в Македония, към татар-Пазарджик и Пловдив, контрольорът е седнал близо до мен. Встрани на една маса той прелиства книжата си. Тъй като келнерът ме разбира лошо, съседът ми се чувства задължен да ми помогне. Той говори френски с такава чистота, че не можах да се въздържа да не му направя комплимент.

- Аз съм лисание по литература от Лозанския университет - ми отговори той с усмивка. - Две години прекарах в Швейцария. Преди изучавах френски в гимназията в Кюстендил.

- Вие сте македонски бежанец?

Да, такъв е - както почти всички чиновници по българските железници.

- От дълго ли сте напуснали отечеството си?

Наскоро ще станат десет години, господине. Бях тогава на 17 години. Ние живеехме в Близенци, близо до Кратово. На 1 януари сръбските стражари доидоха у нас. Два или три дни по-рано те бяха имали сражение с четниците от ВМРО. Искаха отмоя баща да каже през къде бяха дошли комитите. Понеже не знаеше нищо, сърбите го окачиха с главата надолу над един огън, в който бяха поставили пиперки. Той умря задушен. Майка ми бе бита до кръв. Аз получх повече от 50 тояги по ходилата и прекарах 6 месеца в затвора, загдето защитих сестрите си, които сърбите малтретираха. Спасих се, щом ме пуснаха на свобода. Преминах границата през нощта.

Нищо ново, подобни мръсотии вече видях!

- Има десет години оттогава! - казвам. - Неприязънта от войната бе още твърде прясна! Оттогава нещата трябва да са се изменили много в Македония.

Той не ме остави да довърша.

- Нищо не се е изменило, господине, напротив! Чуйте! Няма дори шест месеца, откак кметът на Лукавица, близо до Цариброд (това е селището, което е отляво, малко преди гарата) - Давидко Иванов, бе обесен, без да бъде съден, от сръбски полицаи, след като чу извадили дясното око и горили краката с нажежено желязо!

Аз знаех тази история. Аташето на една приятелска държава ми я бе разказал в Белград, няколко часа преди заминаването ми за македония. Той бил в Цариброд, когато се разчула.

- Ако тоя нещастник Иванов - бе заключил той, - вместо да бъде българин от Македония, беше един германец от Силезия, неговите обгорени крака биха направили хубава разходка из дипломатическите канцеларии.

С поглед, впит в далечината, контрольорът съзерцаваше пейзажа, който се разстилаше пред нас.

- Принадлежители на BMPO?

- Аз съм контрольор по българските железници, господине. Но двама от моите братовчеди - Лазар Станишков и Яне Алексов са членове. Преди да доидат тук те живееха в Нежилово, в Македония. Сполучили да избягат. Жените им Стоя Лазарова и Коцана Янева, останали в селото в очакване да могат да избягат при тях. Дошли стражарите. Те настояли братовчедките им да кажат кой е подпомогнал в бягството съпрузите им. Понеже не знаели нищо, подофицерът - наричал се Доцо Цоцорийски - им изрязал с бръснач кожата на дланите и пръстите на краката, след това ги поставили седнали на разгорени дървени въглища. После ги малтретирали. И двете са мъртви. Техните съпрузи научиха това четири месеца по-късно от един селянин, който сполучил да премине границата. Те се върнали една нощ в Нежилово, подпалили казармите и избили всичките стражари и жените им, един по един, в момента, когато излизали. Да, господине! Осъждате ли ги?

Аз не отговорих.

Аз мислех за стария селянин, привързан за дървото, когото вбесената котка, пристегната в потурите му, раздираше корема. Мислех за двете малки дечица в Прибор, които стражарите пред очите ми биха по улицата с бичовете си.

- Какното и да видите, каквото и да констатирате в Южна Сърбия - ми бе заявил д-р Радованович в Белград - кажете го! Ние не се боим от истината!

... Аз го казах ...

Войната се връща
Анри Пози
(Второ издание, Планета-7, София, 1992)
http://promacedonia.com/hp/index.html

В Битоле сотнях метров от участка его в наименее шумных улиц в городе, страшные крики, вой из открытых окон начальной школы. Два учителя с ногами на линию позвонили шесть мальчиков, связанных с их столах. "Грязные болгарского! Македонцев свинья! Я научу вас сербского!"
Отставной поручик, который сопровождал меня - хорват из Загреба, с которыми я встречался предстоящие в Белграде, - сказал: "А что эти люди здесь хотят вернут у нас. Эти демоны - не люди."!

Перевод с транслатора. Вообще, так в продолжение 70 лет сделали из ети люди другие...