Краят на XX век е време на големи изпитания за българите и балканските народи въобще, чиято принадлежност към европейската християнска цивилизация, както в географски, така и в културно-исторически план е безспорна. Най-страшното за българската нация в съвремието са не политическите неуспехи, икономическата слабост или дори демографския срив, а слабостта и безличието на духа. В такива моменти главна опора на всеки народ са неговите традиции и история, в които се крие стаената му сила. Именно за да достигне до корените на тази сила и да черпи живителна духовност от ядрото на българската същност се роди “Исихия” - мостът от минало към настояще.
С името “Исихия” се търси идейната връзка, препращаща към исихасткото религиозно движение, съпътстващо последните десетилетия от съществуването на Византия и Второто българско царство. Исихастите от онова време са убедени, че всичко тленно е обречено на гибел, но онова, което трябва да бъде спасено и да оцелее са душата и православната вяра. В навечерието на османското завоевание на Балканския полуостров, исихазмът от XIV век се връща към чистата вяра на първите християни, като реакция и щит за запазване на балканската православна идентичност. А в навечерието на XXI век “Исихия” се връща към средновековния исихазъм като носител на първохристиянската идея, необходима днес със своята истинна вяра, чиста нравственост и дълбока всеотдайност на духа. За средновековния християнски човек думата “исихия” се свързвала със същината на исихазма и буквалния и смисъл е бил “безмълвие”, “съзерцание”, “покой” – духовната практика за постигане на мистичното единение с Бога.
“Исихия” е музикалната реплика на въпросите “Кои сме ние?”, “Откъде идваме?”, “Какви културни и исторически традиции носим?”
“Исихия” е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българскаат песен и мелодика, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история.
“Исихия” е музикалния разказ за времето на най-чистата вяра в историята на българския духовен живот.
“Исихия” е патриотичния поглед към историческото минало на българите.
Исихия са:
Евгени Николов - Вокали и Тъпан
Веселин Митев - Вокали, Кавал, Гайда, Рог
Владо Чифлиджанов - Вокали, Кавал, Гайда, Зурна
Татяна Йосифова- Вокали, Клавишни
Петър Делчев - Тембура, Чело-тамбура, китара, бас, сантур
Панайот Ангелов - Перкусии, Тъпан
Мони Мончев - Барабани
http://www.isihia.net/