3 ответов в этой теме

[Bratilov]

Сегодня навершились 780 лет из битва при Клокотнице (1230 г.)

http://ru.wikipedia....

[Bulgaria]

Битва при Клокотнице (болг. Битка при Клокотница) — сражение между войсками Болгарии и Эпира, состоялась 9 марта 1230 года около деревни Клокотница. В результате битвы Второе Болгарское царство превратилось в сильнейшее государство Балканского полуострова. Около 1221—1222 годов болгарский царь Иван Асень II и эпирский деспот Феодор Комнин заключили союзный договор против Латинской империи. В результате последующей войны Эпир захватил Королевство Фессалоники и провозгласил себя империей, а Болгарии достались земли в Македонии, включая Охрид. После смерти латинского императора Роберта де Куртене в 1228 году Иван Асень II считался наиболее вероятным кандидатом на регентство над Болдуином II. Феодор считал, что Болгария является последним препятствием возвращению в Константинополь, и в начале марта 1230 он напал на болгар. Феодор Комнин собрал огромную армию, включая западных наёмников. Он был так уверен в победе своей армии, что взял с собой жену и детей. Отягощённая обозами армия перемещалась медленно. Когда болгарский царь узнал о нападении, он собрал небольшую армию из нескольких тысяч воинов, включая половецкую конницу, и устремился на встречу противнику. Количество его армии по разным источникам отличается, по некоторым данным армия состояла из не более тысячи человек. В течение четырёх дней болгары прошли расстояние в три раза большее, чем армия Теодора в течение недели.

9 марта армии встретились около деревни Клокотница. Иван II использовал как флаг копьё с договором о союзе, коварно разорваном Эпиром. Он был хорошим тактиком, и ему удалось застать противника врасплох. Битва завершилась до захода солнца. Эпирская армия была полностью разгромлена, часть войска погибла, часть попала в плен, включая самого Феодора и его семью. Иван Асень II немедленно отпустил пленных солдат. Благодаря этому благородному жесту при последующем продвижении вглубь страны многие крепости сдавались болгарам без сопротивления. Феодор сначала был милостиво принят Асенем, но впоследствии был им ослеплён. Болгарскому царству отошли владения деспотата во Фракии до Фессалоник, с городами Адрианополь, Дидимотика, Серры. Сам Эпирский деспотат распался на два государства с центрами в Фессалонике и в Арте.

Сражение состоялось в день памяти Сорока Севастийских мучеников, память которых совершалась и совершается 22 (9 по ст. ст.) марта; в честь победы в церкви, посвященной мученикам, Иван Асень приказал поставить колонну с надписью:
« В лето 6738-е (1230), индикт третий, я, Иван Асень, во Христе Боге верный царь и самодержец болгар, сын старого Асеня, от основ воздвиг и до верха росписью украсил эту церковь во имя святых Сорока мучеников, помощью которых в двенадцатое лето моего царствования, когда расписывался этот храм, я двинулся на войну в Романию и разбил греческое войско. Самого же царя, кира Феодора Комнина, пленил со всеми его болярами и занял Греческие земли от Одрина до Драча, а также земли Арбанасские и Сербские. Франки владели только городами вокруг Царьграда и этим городом тоже, но и они повиновались деннице моего царства, ибо не было у них иного царя, помимо меня, и благодаря мне влачили они дни свои »

[Bulgaria]

На днешния ден през 1230 година е станала една от най-славните битки за България – тази при Клокотница.
Българският цар Иван Асен ІІ с неговата армия побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково). Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия.
Колоната на Иван Асен II във Велико Търново, отбелязваща съкрушаването на византийския император Теодор Комнин, когато България получава излаз на три морета.
Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, “търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава. Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ “се понесъл смело към сражението”. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места.

В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки – Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг “от Одрин до Драч”), и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той “не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи”. Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите. За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици".

Текстът на този надпис е най-точният документ за битката и за нейните резултати: “В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.

И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.” Станимашкият надпис на цар Иван Асен ІІ съобщава, че след битката при Клокотница по негово нареждане започва изграждане на крепостта при Станимака (днес Асеновград) – Асеновата крепост и в нея е изпратен български гарнизон начело с Алекси Севаст.

Първите сведения за тази крепост са от 1081 г. През 1230-1231 г. тя е реконструирана от цар Иван Асен II. Построена е на много стръмен и лесен за отбрана терен. От юг е издигната вътрешна крепостна стена. Има запазена мазилка от ХІІ век. След героична защита е превзета и разрушена от османската армия през 1386 г. Цар Иван Асен II е голям дипломат и политик, син на цар Асен I. Годината и датата на раждането на Иван Асен ІІ не са известни.

Поради гоненията на привържениците на Асеневци, предприети от цар Борил след узурпирането на българския престол (1207 г.), Иван Асен IІ се принуждава да търси спасение заедно със своя по-малък брат Александър извън пределите на България. Установява се най-напред при куманите, а оттам се прехвърля в Галицко-Волинското княжество, където се жени за Анна, от брака с която има две дъщери (известно е името само на едната от тях – Мария). Възползвайки се от острото недоволство от управлението на Борил, през 1218 г. нахлува в България и с помощта на руски дружини заема престола. Като владетел проявява изключителни качества. Установява силна централна власт и прекратява вътрешните междуособици. Стреми се да поддържа мирни отношения със съседните държави.

Иван Асен ІІ установява приятелски връзки с маджарите, като през 1221 г. се оженва за дъщерята на унгарския крал Андрей II - Анна Мария (от брака си с нея има четири деца: Елена, Тамара, Калиман и дете, чийто пол и име не са известни), и в замяна на това получава Белградската и Браничевската област, откъснати от българската държава през царуването на Борил. Иван Асен IІ сключва договор с епирския деспот Теодор Комнин (който в своя стремеж да прогони латинците от Цариград също се нуждае от мир с българите). Установява мирни отношения и с латинците и със сърбите. Иван Асен IІ се проявява и като много добър пълководец. През 1230 г. в битката при Клокотница (край днешния град Хасково) нанася пълно поражение на епирския деспот Теодор Комнин. Самият Теодор Комнин, както и цялото му семейство са пленени и отведени в Търново. В резултат на тази победа Иван Асен IІ присъединява част от земите на епирската държава към България и тя достига своето най-голямо разширение. Границите й опират до Черно, Егейско и Адриатическо море.

По-новите изследвания изказват тезата, че Теодор Комнин се провъзгласява за император през 1228 г. (или 1227 г.), като поставят съюза между Епирската държава и България в периода след коронацията. Съюзът е скрепен с династичен брак между Мария – дъщеря на българския цар и деспот Мануил – брат на солунския император. През 1228 г. умира латинският император Робер дьо Куртене и за император е обявен малолетният му брат Бодуен II. В науката съществува тезата, че латинските барони предлагат на българския цар династичен брак между малолетния Бодуен и дъщеря на Иван Асен II. Именно в контекста на тези българо-латински преговори се търси причината за внезапния поход на Теодор Комнин срещу България.

Съществуват и мнения, категорично отхвърлящи тезата за българо-латински съюз, но приемащи, че в действителност през 1228 г. латинските барони предприемат един дипломатически ход с цел неутрализиране на българо-епирския съюз. Териториалното разширение на българската държава след битката при Клокотница (1230 г.) предизвиква сериозни опасения сред латинците. За да предотврати опасността от евентуално тяхно нахлуване, Иван Асен IІ започва преговори с никейците. През 1232 г. под въздействието на папа Григорий IX маджарите предприемат поход на изток, но са отблъснати от българските войски. Според по-старите изследвания Иван Асен IІ скъсва унията с папата през 1233 г. (установена през 1204 г. от цар Калоян), тъй като римската курия е покровител на латинците. В по-новите изследвания се изказва тезата, че цар Иван Асен ІІ скъсва унията с Рим още през 1231 г., поради което нахлуванията на унгарците в областта на Белград и Браничево през 1232 г. са инспирирани от папа Григорий IX.

След установяването на военен съюз с никейците през 1235 г. предприема съвместен поход против Латинската империя, който завършва без успех. Този военен съюз е скрепен с династичен брак между осемгодишната Елена и единадесетгодишния син на Йоан Ватаци Теодор Ласкарис. Според клаузите на договора никейският император трябва да съдейства за възстановяването на българската патриаршия. През 1235 г. на събора в Лампсак архиепископ Йоаким е ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I. Скоро след това, страхувайки се от предстоящ кръстоносен поход, Иван Асен IІ скъсва своите отношения с никейците и променя враждебната си позиция спрямо латинците.

След като походът от 1239 г. почти не засяга пределите на българската държава и поради чумната епидемия в Търново, както и поради смъртта на българската царица и едно от децата на Иван Асен II, той се опитва да подобри отново отношенията си с никейците, но скоро – около празника на св. Йоан (24 юни) 1241 г., умира. В продължение на по-малко от четвърт век, без да води много войни, Иван Асен II оставя една огромна по своите териториални размери държава. България се превръща в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване Иван Асен IІ да отделя повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринася не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната.

По негово време настъпва истински стопански и културен разцвет. Нарастват търговските връзки на България със съседните балкански държави. Българските търговци установяват непосредствен контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот предизвиква голяма нужда от пари. Това довежда до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава. С редица грамоти предоставя щедри дарения на голям брой български черкви и манастири. Епирската държава е феодална държава, възникнала в Епир (Гърция) в началото на XIII в. Пръв неин владетел е Михаил Комнин - дотогава самостоятелен феодал в Мала Азия. Скоро към Епирската държава се присъединява населението от цяла Северозападна Гърция (от Драч до Навпакт).

След това Михаил Комнин завладява и Драч, остров Корфу и част от Адриатическото крайбрежие. Разширението на Епирската държава продължава и при брат му Теодор Комнин (1215-1230 г.), който присъединява по-голямата част от Македония и Албания. През 1224 г. Теодор Комнин се провъзгласява за император. Разнородният етнически състав на империята не позволява вътрешна хомогенност и сплотеност. В привилегировано положение се намират само гърците. Останалите - българи, албанци, арменци и пр., са подчинени и потискани от тях. Според някои учени Теодор Комнин предприема военния поход против България през 1230 г. (нарушавайки договора, сключен с цар Иван Асен II) за да отклони зреещото недоволство.

В битката при Клокотница – на 9 март същата година претърпява тежко поражение и е отведен в Търново. Част от владенията му - Източна Тракия, Македония (без Солун) и Албания, са присъединени към България. Епир, Тесалия и Южна Македония са предадени от българския владетел на Мануил, брат на Теодор Комнин. През 1333 г. Епирската държава е завладяна от Византия и престава да съществува. Теодор Комнин (Теодор Дука Комнин Ангел) е владетел на Епирската държава от 1215 г. до 1230 г. Роден е около 1180-1185 г. Във външната си политика се насочва към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 г. от кръстоносците. Използва умело противоречията между балканските държави и феодалната разпокъсаност на съседите си за да разшири владенията си. Завоюва Средна и Северна Македония и Албания.

Родопският феодален владетел Алексий Слав се признава за негов васал. През 1224 г. превзема Солунското маркграфство. Сключва съюз с българския цар Иван Асен II (1218-1241 г.) и, осигурявайки гърба си от север, предприема поход към Никейската империя с цел да изгони латинците от Цариград и да седне на престола на василевса. По тази причина се провъзгласява за император. Вероятно предизвикан от обстоятелството, че Иван Асен II влиза в преговори с латинците, нарушава договора с българите и се насочва към България.

На 9 март 1230 г. при Клокотница (северозападно от Хасково) обаче претърпява страшно поражение. Самият Теодор Комнин заедно със семейството си и висшите длъжностни лица е пленен и отведен в Търново, а по-голямата част от неговите владения са присъединени към българската държава без Солун, Епир и Тесалия. В Търново е ослепен заради участие в заговор срещу Иван Асен II. Датата и годината на смъртта му не са известни.

[Bratilov]

На този ден преди 65 години приключва Дравската операция на българските войски срещу нацистка Германия, намиращи се тогава в Унгария.
Немското командване решава именно в този участък да предприеме мащабно контранастъпление срещу войските на Трети Украински фронт, който от своя страна организира Балатонската отбранителна операция за отбиване на контранастъплението, част от която е и Дравската операция на Първа българска армия. Всъщност нейната роля е от голямо значение защото трябва упорито да отбранява полосата при река Драва в западния участък и да не допуска немски сили да минат в обход и тил на войските от Трети Украински фронт.
Оперативното построение на армията е в два ешелона. В първия ешелон на западния участък се отбранява 3-ти корпус (8-а, 10-а и 12-а пехотна дивизия), а на южния - 4-ти корпус (3-а и 11-а пехотна дивизия). Във втория ешелон е оставена 16-а пехотна дивизия.
На 6 март немците нанасят удар в направление Долни Михоляц-Харкан. Започват ожесточени боеве. На помощ на 1-ва БА руснаците изпращат 133-и съветски стрелкови корпус. Отбранителните линии удържат атаката и при пристигането на 16-а пд започва контранастъпление за ликвидиране на противниковото предмостие, овладявайки селата Дравачехи, Дравасоболч и Драва-палконя. След като българската армия форсира канала Фекетевис на 19 март излиза на река Драва и възстановява целостта на отбраната.
Напрегнати бойни действия се водят и в стика между 57-а съветска армия и 1-ва БА. 10-а и 12-а пд, заедно с 299-а съветска стрелкова дивизия отразяват опитите на немската 2-а танкова армия да пробие отбраната.
При Драва българската армия дава 6850 жертви (убити, ранени и безследно изчезнали) Загубите на германците са около 7500 души. Успешните отбранителни действия създават благоприятни условия за преминаване на армията в решително настъпление съвместно с войските на Трети Украински фронт.

http://bg.wikipedia....

Здесь посочение потери совсем другие...