Вход
Зарегистрироваться
Ако гост запали цигара в дома им, веднага варосват стените
Николай Генов
Някога на това място живеели татари, а ние сме ги изместили, разказва разпалено Тимофей Демидов. Селото се наричало Татарица. Сега то е част от с. Айдемир. Тук живеем в 150-200 къщи. Друга група, пак от нашите, се заселили първо в Турция, но старейшината им казал, че ако останат там, ще се претопят в исляма и те също тръгнали към България. Спрели се до Варненското езеро и там основали с. Казашко. Те са по-малко от нашите тук и са по-асимилирани, защото Варна е голям град и е съвсем наблизо. Двете села поддържаме тесни връзки помежду си.
Тимофей също като повечето си съселяни е рибар. И той говори с руски акцент. През 1994 г. успял да хване 140 килограмова моруна в Дунав. Разказва надълго и широко, а около него се насъбира народ и му подхвърлят, че прекалява с рибарските раздувки.
Всички от тази улица са старообрядници, които тук наричат също и липованци. Това име дошло от техни сънародници, които правели на един богаташ в Румъния шатра от липово дърво. Той бил много доволен от шатрата, а строителите казаци се сдобили с още едно прозвище - липованци. Доскоро повечето от тях носели огромни бели бради, казашки шапки и рубашки, но обичаят постепенно бил забравен. Много са гостоприемни. Разказват, че ако запалиш цигара в къщите им, не правели забележка, но веднага щом гостът си тръгнел, започвали да варосват стените на дома. Според каноните на тяхното християнство тютюнът е забранен. За сметка на това обаче пият като смоци. Кой знае дали от това не се е родило сравнението "пиян като казак". С часове могат да разказват какви ли не истории.
Веднъж питали един казак рибар с колко бакъра вино може да изкара годината. Той обичал да се прави малко на ударен и запитал колко дни има в една година. Отговорили му 365. Тогава той пресметнал - 355 бакъра оправят работата А един бакър е 10 л.
Посъветваха ме да почерпя дядо Трахим чаша ракия. Гаврътна на екс с такава скорост, че ми се разшириха очите. Той ни заведе до своята къщичка, където живеел с бабата, но тя починала наскоро. Вътре по стените бяха накачени снимки на хора от селото, облечени в традиционни дрехи, с ботуши и небръснати според обичая. Видяхме голямата печка в къщата, кладенецът в двора и иззиданата пейка за гости. Домакинът беше на 82 г. и също беше от рибарската професия. Тук на свой ред изслушах нови разкази за единоборства с представители на чудния свят на моруните, в който нито едно от чудовищата не тежеше под 120 кг.
Васил Сусоев, също веселяк липованец и също добре почерпен още в ранно утро, с готовност ни заведе до рибарското селище на своите едноверци - Иваново. Там са лодките им, няколко колиби, фургони или бунгала, където закъснели или препили рибари можеха да пренощуват. Тъкмо пристигнахме и пристана рибарската лодка на Марин и Григорий. Сред улова им моруна не видях, но имаше всевъзможна друга риба, част от която нашите домакини конфискуваха и не след дълго започнаха да я пържат в стар боен тиган. Всички седнахме около масата и се даде старт на цяла серия репетирани многократно рибарски шеги: - Марину налем? - Нет, конечно!
- Он будет рыбу продавать и на кантаре его бахнуть...
Марин се захили добродушно и на екс обърна чашата. В църквата преди селото си имало летописна книга, която пазели в църквата. Веднъж, през 1961 г., дошли журналисти, взели книгата, за да я препишат и повече никой не я видял. Васил пържи пореден тиган риба, налива ракия и не спира да разказва. На 14 октомври липованците честват патрона на своята черква "Покров светая Богородица". Нерядко присъства и владиката от Браила. Много е тържествено. Когато разказва за песните на женския черковен хор, той се разплаква.
http://paper.standar...ik/s3487_13.htm
Сообщение изменено: Bratilov, 26 Декабрь 2010 - 14:50.
Наверх
