ВЪВЕДЕНИЕ
Сравнително отскоро в българската история започна да се дискутира въпроса за етногенезиса на съвременните българи. Старата теория на Златарски за ордата монголоидни тюрки, които се „вливат” в „морето от славяни” започна да дразни много нови изследователи поради наличието на няколко очевидни несъответствия, които поризхождаха от тази теория. Първият, който по моето знание би камбаната и изрази мнение, че прабългарите са с индо-ирански произход беше Петър Добрев. Разбира се, теорията му не беше добре приета сред университетските преподаватели в България, защото ако тя дори започнеше да се дискутира сериозно, това би означавало не просто да се пренапишат учебниците, но и да се признаят пропуски, грешки или откровени фалшификации в българската историческа наука.
Книгите на Петър Добрев добиха голяма популярност, дори и сред хората, които нямаха особен интерес спрямо историята на България. Мисля, че благодарение на него много други хора започнаха да ровят там, където според учените, не им е работата. Ако сега се разгледате сериозно интернет форумите и сайтовете за история на България ще откриете, че се дискутират следните тези:
1. Прабългарите са индо-европейци.
2. Прабългарите са тюрки.
3. Славяни няма, като терминът е измислен едва в средновековието. В античността срещаме термина склави, който означава роби и е название за социална принадлежност, а не e етническо наименование на народ.
4. Славяните всъщност са траки.
5. Днешните българи са наследници на траките.
6. Възможно е траки и прабългари да са сродни племена.
Без да коментирам всяка една теза поотделно (някои хора са посветили сайтове и блогове на една теза, няма как в една статия да разгледам всяка от тях подробно) ще спомена, че много от авторите и привържениците на новите теории възлагаха големи надежди на генетиката да подкрепи техните проучвания или ако не друго, поне категорично да ги отхвърли, за да може да се работи в нова посока. Съответно привържениците на траките започнаха да твърдят, че генетиката подкрепя техните твърдения, противниците пък изказват мнение, че тракоманите интерпретирали грешно генетичните изследвания, или пък се опирали само на излседването на IGENEA, чиито резултати били съмнителни. Затова реших да направя малко собствено проучване в интернет и да видя сама резултатите.
Разбира се тук, уважаеми читателю, трябва да имаш предвид, че авторът на тази статия не е специалист в областта и коментарите ще бъдат представени според скромните му възможности.
КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕНЕТИКАТА
За да установи произхода на човек, генетиката може да проследи мутациите на митохондриалната ДНК в човека или мутациите на ядрено-клетъчната У-ДНК. Първата е майчината линия (дъщеря-майка-баба-прабаба и т.н.), а втората – бащината линия (син-баща-дядо-прадядо и т.н.). Митохондриалната ДНК не може да служи за определяне на принадлежността на човек към определен етнос в древността, тя помага при анализ на по-големи времеви периоди. У-ДНК обаче може да определи дали двама души са роднини или дори дали даден човек е наследник на келтите, на славяните или на монголците, да речем. Това означава, че отсега нататък, ние ще говорим само за бащината линия, или за У-ДНК.
НАЛИЧНИ ДНК ИЗСЛЕДВАНИЯ, ДОСТЪПНИ В ИНТЕНЕТ
Най-систематизираните резултати аз открих в сайта www.eupedia.com. Информацията, представена по-долу е базирана и извлечена именно от там. Всички останали сайтове, които намерих, предлагат платени услуги за ДНК анализ, които започват от 160 щатски долара нагоре. Ако си направите изследване чрез тях, те ви дават достъп до тяхната база данни. Данните, които те имат обаче, не могат да се нарекат представителни, най-малкото защото поръчките идват най-вече от предполага се образовани хора с финансовата възможност да платят таксата. И ако за държава като САЩ тази такса не е много, то за държави от Източна Европа, 160 долара не е сума, която средният гражданин би отделил за ДНК изследване. Не е ясно също така откъде тези фирми вземат данните за определяне на етногрупите. Предполага се, че правят запитване до университети и музеи, които са организациите, правещи в крайна сметка разкопки и днк анализ на човешки останки.
Как учените решават, че даден скелет носи да речем, келтско ДНК? В ДНК спиралата няма място, където да е записано „аз съм келт”. Когато учените открият кости на хора, те вземат предвид в кой културен пласт са открити останките, според какъв погребален обичай е погребан човека, анализират какъв начин на живот е водил човека. После сравняват наличните данни с това, което знаем за всяка епоха и народ от изворите. И най-накрая сравняват ДНК с ДНК на други останки, за които се предполага, че принадлежат към даден народ, живял в определена епоха.
Да се върнем на данните, публикувани в интернет. За да бъдат сметнати за достоверни, те трябва да са статистически издържани. Поне за България аз не видях нито едно изследване, което да е направено от организация и в което да е отбелязано колко човека са били тествани, как се самоопределят те етнически, в кои райони на страната са родени тестваните индивиди. После – колко останки, намерени тук, са били тествани и като какви са определени въз основа на археология и антропология? Нали се сещате колко е лесно да тестваш 20 българи и 20 етнически турци без да споменаваш това и след това да твърдиш, че в генома на българина има тюркски гени? Без да навлизаме в темата за малцинствата в България, продължаваме нататък, защото проблемите на етногенетиката не свършват с представителността на извадките.
КАКВО Е ХАПЛОГРУПА И КАК ПРИНАДЛЕЖНОСТТА КЪМ ОПРЕДЕЛЕНА ХАПЛОГРУПА ПОМАГА ПРИ РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА ЕТНОГЕНЕЗИСА
Генетиката е приела, че първите хора са живяли в Африка, след което мигрират в Азия, откъдето се разселват по света. С течение на времето минават поколения и техните гени претърпяват определени мутации. За да проследи мутациите във времето и на географската карта, генетиката причислява гените на хората към т.нар. хаплогрупи, означавани с букви и цифри. Тоест всяка хаплогрупа изразява мутация на генома, която се е появила в даден отрязък от време на определена територия. Ето изобразяване на мутациите на У-хаплогрупите, открити в населението на Европа:
Хронологично развитие на хаплогрупите на У-ДНК
K => преди 40,000 г (вероятно възниква в Иран)
T => преди 30,000 г (около Червено море)
J => преди 30,000 г (в Близкия Изток)
R => преди 28,000 г (в Централна Азия)
E1b1b => 26,000 г (в южна Африка)
I => преди 25,000 г (на Балканите)
R1a1 => преди 21,000 г (в Южна Русия)
R1b => преди 20,000 г (около Каспийско море или Централна Азия)
E-M78 => преди 18,000 г (в Североизточна Африка)
G => преди 17,000 г (между Индия и Кавказ)
I2 => преди 17,000 г (на Балканите)
J2 => преди 15,000 г (в Северна Месопотамия)
I2b => преди 13,000 г (в Централна Европа)
N1c1 => преди 12,000 г (в Сибир)
I2a => преди 11,000 г (на Балканите)
R1b1b2 => преди 10,000 г (северно или южно от Кавказ)
J1 => преди 10,000 г (на Арабския п-в)
E-V13 => преди 10,000 г (на балканите)
I2b1 => преди 9,000 г (в Германия)
I2a1 => преди 8,000 г (в Сардиния)
I2a2 => преди 7,500 г (в Динарските Алпи)
E-M81 => преди 5,500 г (в Магреб)
I1 => преди 5,000 г (в Скандинавия)
R1b-L21 => преди 4,000 г (в Централна или Източна Европа)
R1b-S28 => преди 3,500 г (около Алпите)
R1b-S21 => преди 3,000 г (във Фригия или Централна Европа)
I2b1a => преди по-малко от 3,000 г (във Великобритания)
Карта на У-хаплогрупите, които се срещат в Европа най-често

Подробно описание на някои хаплогрупи, които касаят нашето изследване
Това описание може да го прескочите сега и да се върнете на него, след като видите генетичната карта на населението на Европа. За пригледност включвам тези данни в началото. Те са превод предимно от сайта на eupedia.com, а където липсва описание, то е взето от английската версия на сайта wikipedia.
C – най-вероятно има монголски произход. Среща се там, където е била империята на Чингиз Хан, макар че в Европа се среща само спорадично. В таблицата на Юпедия за Европа не е отразена въобще.
E1b1b възниква преди 26 000г в южна Африка. Представя последната голяма миграция от Африка към Европа.
E1b1b1a възниква преди 18 000г в североизточна Африка . Най-голяма концентрация на тази група в Европа има в северозападна Гърция, Албания и Косово. Тази група се разделя на 4 големи подгрупи:
E1b1b1a1 (E-V12)
E1b1b1a2 (E-V13)- възниква преди 10 000г на Балканите
E1b1b1a3 (E-V22)
E1b1b1a4 (E-V65)
E1b1b1b e характерна за берберите от Северна Африка. Среща се също в Иберия, Италия, Франция и южна Португалия
E1b1b1c е най-често срещана в Палестина и Ливан. Често се среща в комбинация с групите G и J2.
G възниква преди 17 000г между Индия и Кавказ.
G1 се открива най-вече в Иран, но също и в Централна Азия (Казахстан)
G2a – повечето европейци се числят именно към тази група
G2a3b – повечето западни и северно европейци
G2c почти всички европейски ешкенази евреи спадат към тази група. Тази група се открива и около Афганистан. Възможно е G2c да води началото си от там.
I възниква преди 25 000г на Балканите
I1 възниква преди 5 000г на Скандинавието
I2 възниква преди 17 000г на Балканите
I2a възниква преди 11 000г на Балканите
I2b1 възниква преди 9 000г в Германия
I2b1a възниква преди по-малко от 3 000г на Британските о-ви
J възниква преди 30 000г в Средния Изток.
J1 възниква преди 10 000 на Арабския п-в. Това е типично семитска хаплогрупа. Най-често се среща в Йемен (72% от населението). Голяма част от евреите носят J1 и J2, но все пак J2 е по-често срещана при тях. J1 се нарича Модален тип Коен, което значи, че около три четвърти от хората, наречени Коен (или пък имат някаква друга разновидност на това име) принадлежат към специфичната разновидност J1.
J2 възниква преди 15 000 в северна Месопотамия
J2a има най-голяма концентрация в Крит - 32% от населението. Има и високи стойности в Анатолия и Кавказ. J2a се среща и в Индия, особено сред висшите касти – при брамините /свещениците/.
J2b е разпространена предимно в Европа, но се среща и в Индия, като само незначителни стойности се забелязват в териториите между Европа и Индия.
P – от тази група възникват R и Q. Днес се среща много рядко, най-вече я има там, където е възникнала – в Централна Азия. В Европа е изключителна рядкост, вероятно е привнесена от миграциите на хуните или монголите.
R възниква преди 28 000г в Централна Азия
R1a1 възниква преди 21 000 в Южна Русия
R1b възниква преди 20 000 около Каспийско море или Централна Азия
R1b1b2 възниква преди 10 000г на север или юг от Кавказ
R1b-S28 възниква преди 3 500г около Алпите
R1b-S21 възниква преди 3000г във Фригия или Централна Европа
N възниква в югоизточна Азия преди около 30 000 г . (+- 20 000 години). N се среща сред уралоговорящите от Финландия до Сибир чак до Корея и Япония. Според една от теориите е възможно група N да е възникнала в СевероизточнаЕвропа, Урал или Кавказ.
N1c1 възниква преди 12 000г в Сибир
Т възниква преди 30 000г около Червено море. Среща се много рядко в Европа, под 1% от населението се числят към тази хаплогрупа. Т е една от най-старите хаплогрупи в Евразия. Най-често се среща в североизточна Африка и на западния бряг на Арабския п-в. Среща се също в южна Индия, Русия, Танзания и Камерун. В Европа има няколко области, където срещаме население от група Т: Италия, Португалия, Гърция, Македония, Сърбия и Естония . Разпространението на група Т е тясно свързано с разпространението на група E1b1b от Египет и Близкия Изток към Балканите и Дунава.
Q се среща най-вече в централен Сибир, централна Азия и индианците в Америка. Една от хипотезите е, че Q е донесена от хуните през 5 век в Европа. Възможно е и през късната античност или средновековието други миграции от Сибир и Азия да са донесли група Q в Украйна.
Нека сега разгледаме разпределението на тези хаплогрупи в Европа


Тук за сравнение в Eupedia.com са предложили и таблица за европейските евреи в частност и за някои близкоизточни и северноафрикански държави. Лично за мен би било любопитно да видя и таблица за някои бивши съветски републики, но за съжаление не са представени такива данни.

Същите данни, представени на картата на Европа

КОИ СА НАШИТЕ ГЕНЕТИЧНИ РОДНИНИ?
От така представените данни виждаме, че България далеч няма толкова хомогенен състав, както някои други европейски държави, при които има стойности като 50 или 70 за някои хаплогрупи. Това надали е изненада за някого. Все пак се намираме на кръстопът. Наблюдавайки близки стойности за доста от хаплогрупите обаче отново трябва да вметнем, че не знаем какъв процент от населението е тествано и доколко извадките са статистически достоверни.
И все пак – нека за момент приемем на доверие стойностите в таблицата и да се опитаме да определим кои са нашите генетични роднини сред предполагаемите такива. Ще разгледаме таблиците за нашите географски съседи, а също и Украйна и Унгария. По-долу ще говорим само за тази таблица:
